Митрополит Антоний: Да продадем имотите на църквата, да платим тока и да пляскаме с ръце ли?

Църквите с малки бюджети за изправени пред въвеждане на режим на тока, каза митрополитът

Ще останат ли на свещи църквите и манастирите заради скъпия ток? В Троянския манастир последната сметка за електричество е плашеща - 24 000 лева, а след получаването на помощта от държавата е паднала до 18 000, сподели йеромонах Стефан пред bTV.

Само за месец в сравнение с декември миналата година сметката е скочила два пъти, като разликата е близо 13 000 лева.

„Това е непоносима стойност за нас“, казва свещенослужителят.

В светата обител са предприели мерки, за да намалят разхода си на електричество, като част от манастирската администрация работи от къщи. Обсъждат се и алтернативни източници на електроенергия като слънчеви панели, но в момента се разчита на това, че държавата ще помогне, каза йеромонах Стефан.

Подобна е ситуацията и в други обители. В Бачковския манастир – сметката за декември 2020 г. е 10 000 лв, за декември 2021 г. е над 30 000 лева, а за януари 2022 г. е над 31 000 лева, коменсацията е близо 15 000 лева, платени са близо 17 000 лв.

В Рилския манастир – в края на 2020 г.  сметката за ток е малко над 9 000 лв., а в края на миналата близо 28 000 лв. или 3 пъти по-висока!

„Компенсациите са от януари месец и не знаем докога ще продължат, тъй като все пак това е една кризисна мярка. Благодарим на българската държава, че е подходила с разбирания, предполагам не само към поделенията на Българската православна църква, но към всички потребители, които са потребители на промишлена електроенергия. Това са училища, детски градини, социални домове“, коментира митрополитът на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ Антоний.

„Ние искаме да преминем от потребители на промишлена енергия на битова такава“, посочи митрополитът и каза, че ще продължи да посещава енергийната комисия на парламента във връзка с този проблем.

„Ние имаме само едно промишлено предприятие – свещоливница, и за него нямаме претенция. Но църквите и манастирите не са такива предприятия, те са обществени сгради и в тях има кризисен минимум на температурата“, посочи Антоний.

Митрополитът напомни, че температурата в църквите е важна и за запазване на културното и историческото наследство, защото в противен случай се получава конденз, който унищожава стенописите.

„Църквите с малки бюджети ще бъдат принудени да въведат режим на тока“, отбеляза Антоний.

Що се отнася до коментарите, че църквата е богата организация, има имоти и продава свещи, митрополитът коментира, че държавната субсидия е за заплатите на свещениците, „с имотите нямаме право да извършваме разпореждане и да ги продаваме“, а оборотът от свещите е намалял по време на пандемията, тъй като много хора не посещават църквите, пък и тяхната цена се поддържа поносима за миряните.

„Какво да направим? Да продадем имотите на БПЦ, за да платим тока и после да пляскаме с ръце?“, попита реторично Антоний.

Митрополитът коментира и конфликта около българската църква в Лондон.

„Християните в Лондон са обединени около божията трапеза и светата литургия. Много народ присъстваше на литургията на 6 февруари, тази неделя отново ще се съберат българите в храма в българското посолство. Важно е да се възстанови литургичният и богослужебен живот, защото за един православен християнин е важно да бъде част от църквата. Човешките страсти отшумяват, остава само вярата в сърцето на тези, които я имат“, коментира митрополит Антоний.

Той благодари за адекватната намеса и стоицизма на посланик Марин Райков, който защитаваше правото на богослужение на българите в британската столица.

Митрополит Антоний изрази своята надежда да се намери „просторен и голям храм, а този параклис да остане за по-малки групи хора“.