Младен Петров, който помага на абитуриенти: Мечтая за НПО, с което да помагаме на повече деца

„Това, че си зарадвал някого, носи позитивна енергия. Прави те щастлив по един необясним начин!“, споделя създателят на групата „Да Помогнем Поне За Ден“

Младен Петров е създател на групата „Да Помогнем Поне За Ден“ в социалната мрежа Фейсбук. Чрез нея хора от цялата страна вече трета година предоставят безвъзмездно бални рокли, костюми, прически, гримове и автомобили на абитуриенти, които нямат финансова възможност. За предизвикателствата и трудностите, с които се сблъсква, в стремежа си да помага и за желанието да създаде неправителствена организация в подкрепа на децата в неравностойно положение, той разказа в специално интервю за Tribune.bg. 

Как Ви хрумна да създадете групата във Фейсбук, която да помага на абитуриенти в неравностойно положение? Защо решихте точно това да бъде Вашата кауза?

Идеята ми хрумна от един БМВ форум във Фейсбук. Едно момче беше написало, че иска да си даде колата на абитуриент в затруднено положение. Този пример ме накара да проявя инициатива и си казах: „Защо не направим група, която може наистина да помага на хората в неравностойно положение“. Така се реших и веднага я създадох. Това беше през 2017 година. Ефектът на доминото се прояви доста бързо при нас, но това беше за съжаление само през първата година, когато имаше много доброволци от различни градове. Голяма част от хората в групата са от Варна. Оказва се, че варненци са изключително добри. Имахме и много случаи, в които хората не предоставят собствените си костюми, а отиват в магазина и купуват чисто нови маркови тоалети, които никак не са евтини. Аз съм от Северозапада и дори се шегувам, че ще си продам жилището, за да си купя апартамент във Варна. Много съм щастлив от това, че все още има и добри хора. Но като всяко едно нещо и тази кауза не мина без злоупотреби. Хванах две, три момичета да лъжат. Практиката ни беше винаги да питаме в кое училище учат нуждаещите се, за да получим потвърждение от директорите, че този човек действително се нуждае от помощ. Едно момиче беше поръчало около 10 рокли за десет различни момичета. Когато се обадих на директорката на училището, в което учи, разбрах каква е истината, което доста ме натъжи. Аз писах на това момиче – „Кажи ми от какво имаш нужда! В чужбина съм. Мога да ти помогна да дойдеш да работиш тук, ако искаш“. Тя обаче спря да комуникира с мен и не взе нито една рокля. Не знам защо го правят хората! 

Как смятате да продължите тази благородна инициатива занапред?

Искам да направя неправителствена организация, но е много сложно това да се случи в нашата страна. Ходих, питах адвокати. Реално погледнато, директорите имат пълното право да ми отказват информация, тъй като аз не съм никой, от гледна точка на това, че нямам никакъв документ.  Знам, че не е правилно да се споделя информацията - кой няма достатъчно средства и кой има много. Ние не питаме кой има много, ние питаме кой има нужда от нашата помощ. Жалко е това, че рекламата за помощ не е твърде голяма. Медиите забравят за хората. Затова ще се опитам да отворя неправителствена организация. Чувал съм, че държавата предоставя определена субсидия за тези организации, което ме кара да действам, за да можем да помогнем на повече деца.

Кои са хората в групата, които са двигателите на каузата?

Аз, Цецо Ненов и Натали от Варна сме тримата, които се занимаваме най-вече с тази кауза. Жалкото е, че тази година нямаше много доброволци от различните градове. Чудя се догодина, ако предложа възнаграждение за работата, която ще вършат, дали ще има повече хора. Аз съм склонен да вложа едни пари, за да потръгнат нещата.

Защо се получи така, защо първата година е имало много желаещи да помогнат, а през следващите две са намалели?

Защото хората се обезвериха, хората станаха по-лоши! Интернетът ни направи по-лоши хора. Всеки мисли – какво ще кажат другите. Всеки гледа себе си. И тук също се получава ефектът на доминото. Затова държавата отива надолу. Ето сега идват избори и всеки казва: „За какво да гласувам?“. Да, господине, но трябва да гласуваш, защото имаш право на глас! Ти ако не упражняваш своето право на глас, значи си никой в тази държава и нямаш право утре да кажеш: Ама те така направиха. Те са го направили, защото ти не си отишъл и не си дал своя глас за това нещо. Колкото повече хора се съберем, толкова повече хора ще имат и гласност! 

Тази година с какво успяхте да помогнете на абитуриентите в неравностойно положение?

Ние не водим статистика на колко деца сме помогнали. Няма как да го направим, защото всеки, който има нужда се свързва лично с човека, който предлага помощта си. Много са тези, на които е помогнато! Най-важното е, че те са много щастливи и благодарни! Както може да видите, корицата на нашата група във Фейсбук е изработена от едно от децата!Майката беше много щастлива. Чрез този жест те изразиха благодарността си! 

Като цяло хората склонни ли са да помагат, кое е най-голямото дарение, реализирано чрез вашата група?

Първата година имаше едни дарители, които освен бала осигуриха и следването в университет на нуждаещия се абитуриент. Освен това на няколко човека, бяха събрани средства за шофьорски курсове. Разбира се, бяхме се погрижили и за техните балове. Ние обичаме да вършим нещата от А до Я – прическа, грим, кола и облекло, ако има възможност за съответния град. Проблемът е, че хората масово не знаят за нас. Ние сме малко повече от 4000 човека в групата. За да се съберем повече, е нужна информация. Информацията е най-скъпото нещо. Без нея сме за никъде! Неслучайно, когато по телевизията се излъчи репортаж за нас, веднага след това имаше наплив от хора, които искат да помогнат. Когато разберат за нашата инициатива, хората казват: „Вие наистина ли правите това? Кой ви дава пари да го правите“. Ние отвръщаме: „Никой не ни дава пари. Правим го, защото искаме“. Отделяме от собственото си време, за да помогнем на някой, който е в нужда. Много е хубаво да видиш усмивка по лицата на хората. Това, че си зарадвал някого носи позитивна енергия. Прави те щастлив по един необясним начин!

Андреа Драганова