Младежки форум с отворено писмо към „новото правителство“: Нито една от обявени групи не спомена младежки политики

Национален младежки форум публикува отворено писмо по повод преговорите за съставяне на правителство. Оказва се, че от всички теми ПП, ИТН, ДБ и БСП не са намерили място в натоварената програма, за да обсъдят сферата на младежките политики.

„Продължаващото неглижиране на политиките за младежта е пагубно не само за нас, младите хора, към които са конкретно насочени, но и за цялото общество и неговото развитие. Необходимо е да се вземат мерки, за да можем и ние да се включим пълноценно в предстоящата промяна!“, пишат младежите.

Ето и отвореното писмо: 

Провеждане на тематични дискусии по ключови приоритети с цел изработване на коалиционно споразумение.

Национален младежки форум приветства бързото начало на преговорите за съставяне на редовно правителство и изразява надежда, че по пътя на конструктивния диалог те ще доведат до успех в максимално кратък срок.

Въпреки това, бихме искали да изразим загрижеността си, че в публикуваните в медиите 18 тематични работни групи, младежките политики не са споменати никъде. Младежката политика, макар и в годините погрешно приобщавана към образователните, социалните и най-вече спортните политики, следва да се разглежда като самостоятелен ресор със своята специфична проблематика и цели.

Нещо повече, „новият етап от развитието на политиките за младежта трябва да си постави по-амбициозни цели за трансформиране на младежта от обект на грижа в субект на политиките за своето развитие. Диференциране, децентрализация, взаимодействие и насърчаване на ефективно лидерство са възможните начини за разгръщане на национална политика за младежта от принципно ново качество и мащаб.

Редица международни институции и организации припознават младите хора и младежките организации като ключов партньор в процесите по изграждане на по-устойчив и по-справедлив свят и подчертават нуждата от задълбочени и целенасочени младежки политики. Според Организацията на Обединените нации (ООН) с оглед на увеличаващият се брой млади хора по света е пределно ясно, че единствено чрез ангажирането им и работата с тях, осигуряването на подкрепа да отстояват правата си, създаването на условия да прогресират и да играят активна роля в световните процеси е възможно постигането на мир, сигурност, справедливост, климатична устойчивост и устойчиво развитие за всички.

Европейският съюз счита, че Европа не може да си позволи пропиляване на таланти, социално изключване или неангажираност сред нейната младеж – младите хора следва не само да бъдат архитекти на собствения си живот, но и да допринасят за положителната промяна в обществото. Чрез сътрудничеството в ЕС по въпросите на младежта следва да се извлече максимално възможното от потенциала на политиката за младежта. Това сътрудничество насърчава участието на младите хора в демократичния живот в съответствие с член 165 от Договора за функционирането на ЕС. То подпомага и социалното и гражданското участие и има за цел да гарантира, че всички млади хора разполагат с необходимите ресурси, за да участват в обществения живот.

Стратегия в сектор “Младеж” 2030 на Съвета на Европа подчертава, че устойчивостта на всяко демократично общество се основава на съзидателността, динамизма, социалната ангажираност и компетентностите на неговите млади хора, като си поставя за цел разширяване на участието на младежта така че младите хора да участват пълноценно във вземането на решения на всички нива въз основа на широк социален и политически консенсус в подкрепа на управление, основано на участието, и отчетност, укрепване на достъпа на младите хора до права и задълбочаване на познанията на младежта така, че демократичната ангажираност на младите хора да бъде подкрепена от съвкупност от практики, създаващи знания и опит6.

Младежката работа7 играе важна роля за личностното и социалното развитие на младите хора, тяхното участие в обществото и житейските трансформации, през които преминават. Европейския дневен ред за младежка работа очертава стъпките, необходими за разпознаване на ползите и разширяване на обхвата на младежката работа.

Обявяването на 2022 г. за Европейската година на младежта9 е категорично послание към държавите членки, че е дошло времето, в което младите хора е нужно и трябва да бъдат пълноценно подкрепени. Единствено наличието на непрекъснати и целенасочени политики в посока младежкото ангажиране и овластяване могат да гарантират ефективно и навременно преодоляване на последиците от здравната, климатичната и социалната кризи на нашето време.

В рамките на националния контекст политиката за младежта се намира в преходен период. През 2020-та година изтече първата Национална стратегия за младежта (2010-2020 г.). Макар и започнал през 2018 г., процесът по изготвяне на Национална стратегия за младежта 2021-2030 г., все още не е завършен, като към този момент, проектът на стратегията е приет с Решение на Министерски съвет №520 22.07.2021 г.10

Приетият през 2012 г. Закон за младежта не е изменян съществено от своето приемане, макар че през 2013-та и 2017-та година са направени два опита за мащабни реформи. През лятото на 2021 г., в рамките на първото служебно правителство бе инициирана процедура за изготвяне на нов Закон за младежта, но в публикувания за обществено обсъждане на 7.10.2021 г. Проект на Закон за изменение и допълнение, значителна част от първоначално обсъдените промени са премахнати.

В изпълнение на чл. 7 от Закона за младежта са разработени две национални програми – Национална програма за младежта 2021-2025 г. и Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта. През годините многократно са отправяни препоръки за оптимизиране на процедурите по кандидатстване, необходимостта от по-голяма прозрачност при финансиране на организации и измерване на резултатите от двете програми, но без успех.

Младежките, както и в голяма степен мнозинството граждански организации, разчитат при работата си на терен на активно ангажиране на доброволци. С цел защита на техните права и очертаване на ангажиментите на организациите, осъществяващи доброволчески дейности, през 2012 г. е изготвен проект на Закон за доброволчеството. Въпреки последователното му входиране в  41, 42, 43 и 44 Народно събрание, той така и не е приет.

С оглед на гореизложеното предлагаме при изготвянето на тематичните програми по приоритети да бъде включено:  

Обособяването на младежката политика като самостоятелен ресор.

Приемане на подход “политика основана на доказателства” (evidence based policy) при формиране на държавната политика за младежта.

Реформиране на нормативната рамка за осъществяване на държавната политика за младежта, в това число:

Промени в Закона за младежта11

Приемане на Национална стратегия за младежта

Промени в Наредба № 5 от 11 август 2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта, с цел промяна на модела на финансиране на младежки организации

Приемане на Закон за доброволчеството

Повишаване на ефективността и ефикасността на предоставяното финансиране посредством националните програми за младежта.

Разпознаването на Национален младежки съвет на Република България и осигуряване на устойчиво финансиране (Национално младежко представителство).

Национален младежки форум, разпознат като Национален младежки съвет на България от Европейски младежки форум, заявява готовност да бъде партньор на институциите в изграждането на модерна и европейска младежка политика и развитието на функционален и активен младежки сектор в страната.