МОСВ: Отровените седем лешояди са застрашени видове, вписани в Червената книга на България

Шест черни лешояда (картали) (Aegypius monachus) и един белоглав лешояд (Gyps fulvus) са открити отровени на 11 януари в региона на Котленския Балкан. Това е пореден случай на отравяне на защитени и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

Труповете са намерени в сърцевинната зона на колонията на вида в Източна Стара планина, в близост до асфалтовият път през Котленски проход. Птиците са намерени последователно, предвид че два от черните лешояди са били без сателитни предаватели и са открити на по-късен етап под гнездото.

По случая е образувано досъдебно производство. По информация на „Зелени Балкани", предстои на птиците да бъде направена аутопсия. От организацията напомнят, че програмата за възстановяването на популацията на този вид животни в България се развива от 30 години.

Дългосрочните усилия за опазване на природата и възстановяването на видове лешояди в страната от неправителствени организации са подобрили природозащитния статус на популациите, но регионалните рискове все още не могат да бъдат преодолени.

Отровителството е значима заплаха за всички лешояди в страната, както и за една част от хищните птици. Причините за отравяне на лешояди са различни. Най-често лешоядите са жертва на престъпното разбиране на собствениците на селскостопански животни да ги предпазят от наземни хищници (предимно вълци, чакали и скитащи бездомни кучета) чрез отровни примамки. Птиците, които са мършоядни, загиват при директно консумиране на примамки с отрови или в резултат на вторично отравяне, когато се хранят с жертви на ползваната отровна стръв.

Българското законодателство е в пълно съответствие с разпоредбите на законодателството на ЕС, които забраняват използването на отрови и отровни примамки за борба с хищниците. Същите забрани са въведени от Директива за птиците, Директива за местообитанията, Бернската конвенция, Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни, а в националното законодателство – от Закона за биологичното разнообразие.

Ключова пречка за предотвратяване на незаконната употреба на отровни примамки е неефективното прилагане на закона, често свързано с минимално разследване на инцидентите и прекратяване на досъдебните производства. Липсата на ефективно прилагане намалява възпиращия ефект на закона. Престъпленията срещу дивата природа са на едно от последните места в дневния ред на борбата с престъпността – те обикновено получават нисък приоритет от правоприлагащите органи и липсва обществен импулс за издигането им нагоре в дневния ред.

Това може да се подобри чрез по-добро прилагане на закона, ефективни санкции и повишена осведоменост. За да се избегне създаването на климат на безнаказаност за тези, които извършват незаконна дейност с отровни примамки, е необходимо постигането на успешни наказателни преследвания.

Както при всички престъпления срещу дивата природа, броят на регистрираните инциденти е само върхът на айсберга. Отравяния, при които няма маркирани със сателитни предаватели птици, могат изобщо да не стигнат до обществеността. Това може да включва десетки хищни птици, които са убивани незаконно - видове под законова защита.

За да стане възможно прекратяването на поредицата инциденти с използване на отрови в страната, наказанието трябва да съответства на престъплението. До момента в България няма нито един случай на осъждане на заподозряно лице, базирано на съответното фактическо обвинение. Това изисква смяна на подхода при разследването и воля на правоприлагащите органи да доведат до успешен край всеки подобен случай.