МЗ предлага: Да падне ограничението за финансиране на трансплантации в чужбина

Ще отпадне ангажиментът на родителите да се занимават с документацията, когато са нужни лекарства

В момента извършването на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина може да бъде финансирано само в държави от ЕС, ЕИП, Конфедерация Швейцария или в държави, с които България има сключен договор. МЗ предлага това ограничение да отпадне и в случаите, когато трансплантация не може да бъде извършена в България, такава да бъде финансирана в най-подходящото за пациента лечебно заведение в чужбина. Предложението е включено в промени в Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, които са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Днес МЗ публикува за обществено обсъждане предложенията си.

Заради констатирани затруднения на родителите при попълване на декларации за наличие на дарителски сметки и ползването им, МЗ предлага премахване на това изискване.

С цел родителите да бъдат облекчени при подаване на заявление, се предлагат промени, с които ясно се регламентират съдържанието на декларациите и документите към заявлението.

Министерството предлага

промяна и по отношение навременното осигуряване на необходимите за лечението на деца у нас лекарствени продукти

/вкл. за деца с онкологични заболявания/ и медицински изделия, които не се покриват от НЗОК. Новите текстове в Наредбата предвиждат заявителят/негов представител да може да упълномощава съответната болница да го представлява в процедурата по подаване на заявлението.

Като резултат ще отпадне ангажиментът на родителите да се занимават с документацията, а

процедурата ще се провежда на ниво болница – НЗОК.

Предвиждат се и облекчаване на режима и съкращаване на сроковете както за разглеждане и одобрение от НЗОК на заявленията, така и за издаване на съответния административен акт. По този начин ще бъде осигурен по-добър достъп на децата до необходимите за лечението им лекарствени продукти и медицински изделия.

При необходимост от осигуряване на неразрешени лекарствени продукти или такива от списъка по чл. 266а от ЗЛПХМ, които влизат в основни терапевтични схеми при лечението на конкретни заболявания, с проекта се дава възможност лечебното заведение, осъществяващо лечението, да заяви осигуряването на съответните лекарствени продукти както за отделен пациент, така и за осигуряване на съответния лекарствен продукт на разположение в лечебното заведение за случаите на необходимост от прилагането му при конкретни пациенти. Това означава, че

болниците вече ще могат да правят своите заявки за по-продължителен период от време,

като планират необходимите количества. Целта е да не се стига до недостиг или липса на лекарствени продукти.