На 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на България

Основният закон налага разделение на властите в страната

7-то Велико народно събрание приема на 12 юли през 1991 г. Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, като други 4-ма народни представители я подписват по-късно.

Конституцията определя най-важните държавни органи - Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична /държавна и общинска/, основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на България. Тя е променяна през 2003 г., 2005., 2006 г. 2007 г. и 2015 г.

7-то Велико народно събрание/ВНС/ е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. То започва работа на 10 юли 1990 г.

На 4 април 1991 г. 44-ма сини депутати искат ВНС да се разпусне, обезпокоени от нарасналата безработица и липсата на нови закони. На 14 май 1991 г. 39 депутати напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат БСП да върне парите, които е взела от бюджета. В края на юни БЗНС „Никола Петков“ на Милан Дренчев също напуска ВНС.

Въпреки протеста на 39-мата на 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на ВНС се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство на страната. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласуване на Конституцията 7-то ВНС приема функцията на обикновено Народно събрание - до 2 октомври 1991, когато се саморазпуска.