На 23 август Европа почита жертвите на тоталитарните режими – ден за памет и истина

Днес, 23 август, Европа отбелязва Деня за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма – дата, натоварена с болезнена историческа символика. На този ден през 1939 г., точно преди 86 години, е подписан Пактът Молотов–Рибентроп – договор за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз, към който е приложен и секретен протокол за подялба на сферите на влияние в Източна Европа.

С него Хитлер и Сталин подготвят пътя към Втората световна война, разпределяйки териториите на независими държави между своите режими. Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия и Бесарабия са разделени между двете имперски сили като плячка, а съдбите на милиони хора се оказват предопределени от подписите на двама диктатори.

По това време българските комунисти, подчинени на Москва, не изразяват възражения срещу съюза между Сталин и Хитлер. Напротив – в продължение на близо две години те подкрепят официално Третия райх, чак до германската атака срещу СССР на 22 юни 1941 г. Едва тогава, отново по съветско нареждане, курсът е сменен.

След 1944 г., комунистическата партия у нас, вече в съюз с съветската армия, започва масови репресии – хиляди български офицери, интелектуалци, политици и обикновени граждани са избити или изчезват безследно. Истината за престъпленията на този режим остава неудобна за някои политически сили и до днес.

Днешният ден започва да се отбелязва официално в Европа от 2009 г., след като през 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът“ в Прага е приета т.нар. Пражка декларация. Документът призовава за равно осъждане на всички тоталитарни режими – не само на нацизма, но и на комунизма. Подписан е от държавници, евродепутати, историци и бивши политически затворници, включително и от чешкия президент Вацлав Хавел.

В България, на 18 септември 2008 г., 40-то Народно събрание подкрепя декларацията, въпреки че БСП гласува „против“. Година по-късно, по предложение на депутата Лъчезар Тошев, 41-вото НС обявява 23 август за Ден на памет за жертвите на националсоциализма, комунизма и другите тоталитарни режими. За първи път този ден е официално отбелязан у нас през 2010 г.

Точната бройка на жертвите на сталинизма остава неясна, но според историческите оценки близо 3 милиона души са екзекутирани пряко, а общият брой на загиналите в резултат на политиката на Сталин достига между 15 и 20 милиона. Много от тях намират смъртта си в трудови лагери, известни като ГУЛАГ, или умират от глад, донос и репресии.

У нас над 30 000 души загиват през първите месеци след установяването на комунистическия режим. Хиляди други изчезват безследно. И до днес техните потомци продължават да търсят отговори, документи и справедливост.

В Латвия 23 август се отбелязва като „Ден на черните ленти“, а през 1989 г., точно 50 години след подписването на пакта, близо 2 милиона души от балтийските държави образуват „Балтийския път“ – жива верига с дължина над 600 км от Талин до Вилнюс. Тази мирна демонстрация остава едно от най-емблематичните събития по пътя към независимостта от СССР.