Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. На фона на протест: МОСВ не разреши минни находища в района на Босилеград и Кюстендил

Общество

На фона на протест: МОСВ не разреши минни находища в района на Босилеград и Кюстендил

На фона на протест: МОСВ не разреши минни находища в района на Босилеград и Кюстендил - Tribune.bg
Снимка:

Министерството на околната среда и водите отказа да даде положителна оценка за допустимост на инвестиционно предложение за разработване на две минни находища в района на сръбско-българската граница в областите на Босилеград и Кюстендил.

МОСВ издаде становище за инвестиционно предложение „Разработване на оловни, цинкови и медни руди от мини „Подвирови“ и „Поповица“ в района на Караманица, община Босилеград“, става ясно от съобщение на сайта на министерството.

В Доклада за ОВОС не са застъпени и не са оценени изчерпателно и подробно възможните значими въздействия на проекта върху околната среда в трансграничен аспект, в това число въздействията върху повърхностните води, подземните води и зоните за защита на водите във водосбора на река Драговищица на територията на Република България.  В Доклада не са идентифицирани, разработени и предложени достатъчно подходящи мерки за намаляване и ликвидиране на възможните въздействия върху компонентите и факторите на околната среда.

Положителна оценка за допустимост на инвестиционното предложение не може да се даде както по отношение на околната среда, така и от здравна гледна точка.

МОСВ ще настоява да бъдат отстранени всички забележки  по доклада, както и да бъде организирано обществено обсъждане и на територията на Република България.

Решението беше взето на фона на протест пред ведомството. Причината – рудодобивът в Босилеград, който според тях води до замърсяване на две реки, екологична катастрофа и онкологични заболявания не само за българското малцинство в Западните покрайнини, но и за България.

"Нашето основно искане е оставка на служебния министър, защото този човек съсипа 6-7-годишни усилия както наши, така и на хората от Босилеградско, на някои хора от Кюстендил също в борбата срещу тези безобразни мини, които в Босилеград сърбите ги разработват", заяви пред БГНЕС екологът Димитър Куманов и добави, че отпадъчните води се изливат директно в реките, които са притоци на Драговищица, а от там и към Струма.

Караманичката река, обясни той, влива точно на самата граница между България и Сърбия. „По тази река пристигат зловещи отрови, за които нашето министерство абсолютно нищо не прави. Единственото, което правят от време на време, е да взимат проби от Драговищица на случаен принцип – веднъж годишно не по-често, и казват, че всичко е наред с водата“, допълни екологът. Той уточни, че Караманичката река потъва на една място и замърсява, за момента, основно подземните води.

Другата мина – „Грот“, която е основно за добив на мед, е разширена. „Конвенцията за оценки на въздействието в трансграничен контекст им даваше на МОСВ много възможности за реакция, една от които беше по чл. 7 от конвенцията да искат изследвания и анализ на ситуацията, която е по тази мина „Грот“ – нищо такова не направиха“, разказа Куманов.

Мината „Подвирови“ ще бъде разширена, като ще бъде направена още една в непосредствена близост – „Поповица“. По думите на еколога от сръбска страна е изпратено писмо до МОСВ с доклад по оценка на въздействието с искане за становище от българската страна. „Те са изпратили това писмо на 24 април тази година. В съответствие с конвенцията са написали, че очакват, защото има срокове, реакция от МОСВ до 15 юни. Днес сме 14 юни и на сайта на министерството няма следа от каквато и да било реакция. Самите сърби са им написали, че се надяват да бъдат проведени обществени обсъждания в засегнатите общини – Кюстендил, Невестино“, подчерта той.

Куманов обясни, че водата от Драговищица се използва за напояване. „Овощната градина на България ще гледа в скоро време метални череши“, добави той.

Екологът посочи, че единствено Басейнова дирекция – Благоевград, която отговаря за тези реки, е написала едно отрицателно становище.

Община Кюстендил подкрепя действията и исканията на протестиращите, с изключение искането на оставка на екоминистъра.

„Над река Тополница не летят мухи. Същото ще стане и с Драговищица. Затова искаме оставката на този министър, защото той съсипа усилията и борбата и на местното население в Босилеград, и Кюстендил, и наши с бездействието си в момента“, каза още Куманов.

Куманов каза, че до МОСВ са изпратили 10 сигнала, заедно със снимки, видеоклипове.

Екологът е категоричен, че тези замърсявания са въпрос на национална сигурност. „Питейните кладенци на Кюстендил са под огромна заплаха“, каза още той.

Д-р Валентин Янев, съпредседател на Граждански комитет „Западни покрайнини“, каза, че освен щети на природната среда – въздух, почва и вода, страда и българското население в Босилеградско. „Има голяма заболеваемост от онкологични заболявания и много висока смъртност в момента“, заяви той.

Д-р Янев показа документи, от които се вижда, че пробата, взета от питейна вода от района на село Долно Тлъмино, което се намира точно под мина „Караманица“, показва съдържание на арсен в огромни количества. Допустимата референтна стойност е до 10 микрограма на литър. В питейната вода се отчитат почти 130 микрограма на литър, т.е. 13 пъти повече арсен. „Това просто ще доведе до измиране на домакинствата там. Положението в изворите и в потоците е по-страховито“, подчерта д-р Янев.

 


Последвайте ни в Google News

 

Етикети МОСВ, мини
Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.