Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. На Трибуната – синът на големия Апостол Карамитев

Общество

На Трибуната – синът на големия Апостол Карамитев

Снимка:

Момчил Карамитев: Цял живот съм на изпит, но да съм с баща ми беше празник за душата

Момчил Карамитев е роден на 25 октомври 1960 в град София в семейството на големия български актьор Апостол Карамитев и актрисата Маргарита Дупаринова. Негова сестра е Маргарита Карамитева, която също е актриса. По какъв начин тежи фамилията „Карамитев“? За детството, професията, предизвикателствата на живота и мечтите – разказ ексклузивно за Tribune.bg.

Какво е чувството и каква е отговорността да бъдеш син на големия Апостол Карамитев ?

- Чувството е като че ли си непрекъснато на изпит – все нещо те сравняват, все нещо те мерят, а хората сме толкова различни – всеки си има свой облик, свой свят. Отдавна престанах да обръщам внимание на този „проблем”. За мен е чест и съм радостен, че имам такъв баща. Апостол Кармитев беше достоен човек и професионалист от висока класа. Творчеството и присъствието му като човек, като личност е незабравимо.

От юнушеските годиниОт юнушеските години

Какво беше Вашето детство и какъв баща беше Апостол Карамитев, какво обичахте да правите заедно?

- Детството ми не беше от най-розовите. Той държеше да бъда самостоятелен и да се справям сам с проблемите още от първите класове на прогимназията. Той ме заведе един път на училище и това беше. Заедно обичахме да се шегуваме и да си разказваме смешни истории. Това беше празник за душата. Да не говорим колко пъти сме се имитирали един друг или други хора. Той разбра, че аз имам специално отношение към комедията и ми обясни още като малък, че комедия най-трудно се прави. Тогава не разбирах какво иска да каже, но сега го разбирам много добре.

Отраснал сте в артистично семейство, кои са положителните страни и кои отрицателните?

- Шанс е да влезеш в кухнята на артистичния живот и да видиш драмата на артистичния живот – това, което много малко хора знаят. Силните творци обикновено имат драма, която носят в себе си и затова са добри в това, което правят. Не бих казал, че това са хора, които преливат от щастие. Те обаче правят щастливи хората, които ги гледат. Хубаво е когато си в такава среда на високо ниво. Получаваш „университетско образование” още на младини, после никой не може да те излъже.

Личен архивЛичен архив

Според Вас какво сте наследил от Вашия баща и по какво се различавате?

- Обичам работата си, обичам да работя и обичам да помагам. Това съм наследил от родителите ми. Харесва ми да доизпипвам нещата без да се прекалява - да стигнеш до „вечната истина” по градивен път.

Защо решихте да поемете по неговия път, как се случи?

- Веднъж майка ми дойде на свиждане в казармата, където служех и ме пуснаха в отпуск. Беше починала баба ми. Тогава ми каза, че мога да кандидатствам във ВИТИЗ и ми подари един сборник от приказки. Тогава още като чух си помислих, това е абсурд, но по-късно гледах филма „Шофьор на такси” на Мартин Скорсезе и тогава реших, че искам да работя тази професия. Тогава се занимавах с изследване на моята мисия в този живот. Разбрах, че не случайно човек се ражда в дадена среда. По какво се различаваме? Може би се различаваме по начина по който си вършим работата. Всеки изгражда свой собствен начин на работа.

А защо решихте да продължите обучението си и да доразвиете таланта си в Рим и Ню Йорк, какво Ви даде всичко това?

- Защото искам да разказвам интересни истории, мои лични изстрадани и обработени с много чувство за хумор.

И все пак отново сте в България, какво ви връща тук и смятате ли да останете за постоянно?

- В България се чувствам много добре. Имах късмет и работих с големи професионалисти и хубави проекти. Преоткрих хубавите страни на нашата богата култура и уникално чувство за ритъм, и чувство за хумор. За мен е привилегия да бъда Българин, където и да се намирам по Света. Дето има една приказка да поумнееш значи да минеш през девет планини, та в десета. За мен хубавото от нашето минало, история, настояще и бъдеще е тепърва да бъде разработвано и разказвано. Имаме с какво да се гордеем.

Какво Ви вдъхновява?

- Винаги ме е вдъхновявало прецизното чувство за хумор.

Върху какво работите в момента?

- Работя по различни проекти и все още по самия себе си. Мисля си, че имам още да се усъвършенствам като човек и като творец.

А за какво мечтаете?

- Мечтая си да направя чудесни игрални и документални филми, и постановки, с които да разведрявам хората.


*Момчил Карамитев завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Надежда Сейкова през 1986 г. Около година след дипломирането е в театъра в Кърджали. После печели конкурс в Младежкия театър, където работи 4 години. Играл е в няколко български игрални филма.

След това печели стипендия за престижна академия в Италия - Academia D’Arte Dramatica Silvio D’Amico. Продължава обучението си в Рим, където завършва кино и телевизионна режисура при проф. Анджело Д'Алесандро, Масимо Мида, Алберто Марама и Пиеро Спила. Дипломира се с филм по разкази на Уди Алън и асистира на Фелини за филма „La Voce della Luna”.

По-късно специализира кино режисура и кино драматургия в Ню Йорк Юниверсити. Там завършва и професионален курс по актьорско майсторство в студиото на Сюзан Коен. После се премества в Лос Анджелис. Освен като актьор Момчил Карамитев се изявява и като продуцент, работи и като кино и театрален режисьор. Определя сам себе си като „гражданин на света”.  

Личен архивЛичен архив

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още