Над 1 млрд. евро загуби за България от суши и горещини, страната се затопля все по-бързо

Климатичните промени вече носят на България сериозна икономическа и човешка цена, а действията на страната за ограничаване на последствията остават недостатъчно ефективни. Това показва новият доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“.

Само преките икономически загуби от суши и горещини през 2025 г. са оценени на над 1 млрд. евро. Това се равнява приблизително на 1% от брутния вътрешен продукт или около 140 евро на човек от населението.

Оценката е координирана от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е разработена от интердисциплинарен екип от български изследователи.

Един от основните изводи е, че горещите вълни, сушите и внезапните наводнения вече не могат да бъдат разглеждани като отделни климатични аномалии. Според учените те са проявление на по-мащабна трансформация на климатичния режим на страната.

България заема 50-о място сред 64 държави по ефективност на действията срещу климатичните промени според индекса CCPI за 2025 г. Оценката е слаба по отношение на емисиите на парникови газове, много слаба при климатичната политика и енергопотреблението и средна при използването на възобновяеми енергийни източници.

Данните показват и осезаемо затопляне. Средната годишна температура през периода 1991–2020 г. е била с около 0,8 градуса по Целзий по-висока спрямо периода 1961–1990 г., като промяната е най-силно изразена през летните месеци и в Северна България.

Още по-сериозна е дългосрочната прогноза. Броят на горещите дни и нощи може да се увеличи от сегашните около 10–20 до 50–60 към края на века, независимо от разглеждания сценарий.

При сценарий с високи емисии средната годишна температура на България може да достигне около 14,1 градуса към края на века. Според научния екип подобна промяна на практика би означавала климатът на страната да се „премести“ на няколкостотин километра на юг.

Променя се не само температурата, но и характерът на валежите. Общите годишни количества остават относително стабилни, но слабите и умерените валежи намаляват за сметка на проливните и потенциално опасни дъждове.

Според доклада честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60–75% след 1991 г. Учените описват оформянето на нов сезонен модел – по-сухи лета и концентрация на валежите през есента, което увеличава риска от внезапни наводнения.

Като примери са посочени събитията в Карловско през 2022 г., Царево през 2023 и 2025 г. и Елените през 2025 г., които според авторите на доклада потвърждават направените моделни прогнози.

Особено сериозни са данните за отражението на високите температури върху човешкото здраве.

През 2023 г. горещините са били свързани с 1670 смъртни случая в България, или 229 на един милион души, което поставя страната на второ място в Европа по този показател. За 2024 г. докладът посочва 3414 смъртни случая, свързани с горещините.

При хората над 65 години смъртността, свързвана с високите температури, се е увеличила с повече от 150% спрямо периода 1990–2000 г., като особено засегнати са хората над 80 години и жените.

Рискът се усилва допълнително в големите градове.

За София докладът отчита лятно прегряване със средна интензивност 2,5 градуса над фоновите температури, което се свързва с около 95 допълнителни смъртни случая на сезон.

Според представените данни 77% от жителите на столицата нямат адекватен достъп до зелени площи, а дървесното покритие е малко над 10%. Експертите цитират оценка на Световната здравна организация, според която при достигане на 30% покритие лятната смъртност би могла да намалее с около 40%.

При сценарий с високи емисии свързаните с горещото време смъртни случаи в страната могат да достигнат 3463 годишно през периода 2071–2099 г. при около 1150 понастоящем. При ограничаване на емисиите прогнозният брой е около 1742.

Климатичните рискове се пренасят директно и върху икономиката. Според цитираната в доклада оценка на Европейската агенция по околна среда при липса на допълнителни мерки за адаптация България може да натрупа загуба от между 1% и 3,5% от реалния си БВП до 2050 г., в зависимост от сценария.

В същото време застрахователното покритие остава под 50% при всички климатични рискове, а независими оценки определят покритието сред домакинствата на едва около 8%.

Сред секторите под най-силен натиск са земеделието, горите и водните ресурси.

След 2037 г. броят на дните със суша се очаква да нарасне от сегашните 50–60 до 70–80 и повече, като сред най-засегнатите райони се очертават Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе.

В Добруджа рисковете са свързани не само с повишаването на температурите, но и с по-големите колебания между отделните години и недостатъчното натрупване на почвена влага през зимата.

При горите прогнозираният годишен прираст може да намалее с до 3,5 млн. кубически метра, количество, равняващо се на 42% от годишния добив. Над 60% от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са определени като намиращи се в неблагоприятно-незадоволително състояние.

Заключението на учените е, че България формално е привела климатичните си политики в съответствие с европейските рамки, но среща сериозни проблеми при практическото им изпълнение.

Като основни слабости са посочени краткосрочната визия, политическата непоследователност, ограниченият административен капацитет и зависимостта от проектно и европейско финансиране. Докладът отчита още липсата на национален регистър на щетите, реактивния модел на финансиране и недостатъчното включване на климатичните рискове във фискалната рамка.

Националната оценка обединява работата на учени от НИМХ, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет – София.

Авторите определят разработката като комплексна оценка на отражението на климатичните промени върху природните системи, икономиката и общественото здраве в България.