Най-странната картина, посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава

В началото на октомври в столичната галерия „Средец“ беше открита изложба на Николай Зиков, художник от епохата на социализма, поставен в изолация и без достъп до изложби, подобно на други майстори на четката като Иван Георгиев-Рембранда, Маргарит Цанев и Лика Янко. Изложбата предизвика изключителен интерес от страна на изкуствоведи, колекционери и любители на изящното изкуство и разкри някои от непознатите страници от историята на българската живопис в епохата на тоталитаризма.

Оказа се, че още през 1977 г. Николай Зиков предизвиква скандал на обща художествена изложба в Добрич с картината „Политическа песен“, включваща портретно изображение на Салвадор Дали, автор за когото по това време социалистическата цензура не позволява да се говори. Следващият скандал е от 1979 г., когато друга картина на Зиков „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложба с обвинението, че е фашистка. Наместо да се съобрази с изискванията на цензурата обаче, Николай Зиков рисува нова, още по-провокативна творба, наречена „Обикновен социализъм“ и през 1980 г. я предлага за участие на международна младежка изложба в София, заради което достъпът на картините му до изложби е забранен.

Освен тези три картини, на изложбата в галерията на Министерство на културата може да се види и една по-стара, също емблематична картина на автора, представляваща повратен момент във все още ненаписаната история на българския сюрреализъм.

Както е известно, през 70-те години на ХХ век светът става свидетел на няколко значими юбилея – Иран чества 2500-годишнината от основаването на Персийската държава, Полша 1000-годишнина, а САЩ отбелязват два века държавност. На този фон в социалистическа България си пробива път идеята през 1981 г. да се организира грандиозно отбелязване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Решението е взето от ЦК на БКП на 3 юни 1976 г., като малко по-късно е създадена „Национална координационна комисия 1300 години България”, която да се заеме с организацията.

Тъй като голяма част от елита на БКП възприема предстоящото честване като провокация към социалистическите идеи, за председател на комисията е назначена дъщерята на Тодор Живков Людмила, чийто авторитет трябва да пресече евентуалните критики. През следващите години стотици творци – писатели, художници, драматурзи и пр. са призовани да вложат сили в пресъздаването на славни моменти от българската история.

По същото време Николай Зиков принадлежи на реакционния интелектуален кръг на писателя-дисидент Владимир Свинтила, преминал през комунистическите лагери Богданов дол и Куциян. Сред елитарната бохемска общност, която се събира в столичния „Млечен бар“, плановете на властта за отбелязване на голямата годишнина предизвикват ожесточени дискусии, тъй като очакването е, както честванията да възстановят патриотическия дискурс отпреди 1944 г., така и да послужат за нова легитимация на склерозиралия тоталитарен режим. Като проблем се сочи и изискването, художествените произведения посветени на юбилея да не нарушават каноните на социалистическия реализъм. В хода на дебатите Николай Зиков заявява, че е в състояние да нарисува картина, която едновременно показва, както бурното и динамично развитие на българската история, така и безвремието и застоя на комунизма.

Още в края на 1976 г. в ателието на художника е организиран таен вернисаж, на който избрана група художници и писатели трябва да оценят резултата. Представеното платно е озаглавено „13 века България“ и изобразява препускащ кон, около който се изсипват тринадесет разноцветни топки. Удивителното в картината е, че точно както предвижда първоначалното намерение, конят изглежда едновременно и в движение и в застой, постижение което присътващите моментално признават.

Заради абстрактния сюжет и сюрреалистичния си характер, картината не се появява нито покрай честванията през 1981 г., нито през следващите четири десетилетия. Грешката беше поправена едва през 2020 г. на изложбата в галерия „Средец“, където „13 века България“ беше изложена, заедно с други непоказвани и забранявани платна на Николай Зиков, рисувани през 70-те и 80-те години.

Николай Зиков