Найден Тодоров: Още през лятото започна ескалация в министерството – абсолютно неестествена

Няма театри, където токът е бил спрян, системата за плащания на министерството при бюджетна несигурност е била винаги една и съща – първо се изплащат заплатите, след това режийните, след това хонорарите и накрая останалите средства. Това обясни пред 24 часа служебният министър на културата Найден Тодоров.

„По този начин, когато се случи – а то се е случвало не веднъж през годините – при временен недостиг на средства, първо се подсигуряват хората, които работят на щат в театрите, след това издръжката на сградата, за да не се спира дейността, след това гостуващите изпълнители и накрая разходите за нови постановки“, обясни той.

„Той проблемът въобще не е само с театрите и свободните артисти и милионите не са само 5, пет милиона беше дефицитът при нас при разплащането в края на годината. Да не забравяме също така, че имаме и музеи, библиотеки и читалища. И фактът, че те не са толкова шумни и предпочитат директната комуникация с министерството не означава, че парите са стигнали навсякъде! Това е един ежегоден проблем с недостига на средства, който е заложен априори със залагането на бюджета на министерството на културата. Когато той се формира, се базира винаги на разходите за предходната година, а не на реалните нужди на сектора. И въобще, какво очакваме при бюджет, който е на половината на един процент от БВП – това е в рамките на статистическата грешка! И после се радваме на всеки допълнително отпуснат милион. Но след като премине еуфорията от получаването му, започваме да се чудим коя дупка първо да закърпим с него“, обяснява Найден Тодоров.

Той напомня, че през годините проблемът се е решавал понякога за сметка на капиталовите разходи, които тази година не бяха част от пряко предоставените средства, а бяха извадени в отделен ред в закона и се предоставяха с постановления и така или иначе за нищо не стигнаха, друг път са се прехвърляли неоползотворени средства от филмовата индустрия – и в крайна сметка се оказва, че сценичния сектор в България разчита всяка година за оцеляването си на това, в киноиндустрията да се карат и да не успяват да изхарчат предвидените в закона средства.

„А какво правим, когато в киноиндустрията се активизират успеят да финансират повече филми, както стана тази година? За целия този омагьосан кръг има само едно дългосрочно решение и то е реформа на финансирането на сценичните изкуства. И ние сме готови с този законопроект.

Попитан можеше ли да не се стига до тази липса на средства в бюджета, той подчертава, че при така заложения бюджет – не.

„Можеше да се реши по-елегантно проблемът, но той си беше заложен априори, както се е случвало и всяка година досега. И тъжното е, че посланието към сектора е - ако работите, ще имате финансови проблеми. Това е абсурд, който трябва да приключи веднъж завинаги с една елегантна реформа. Това, разбира се няма да отговори на въпроса – какво става с онзи прословут 1% от БВП за култура? Толкова ли културата не е важна?“, пита министърът и допълва, че влияние е оказала и точенето на средства от театрите.

„Дотолкова, доколкото тези средства бяха източени от системата – да, повлияха. Но проблемът е не само финансов. Имиджовият удар върху всички честно работещи хора трудно може да се измери с цифри. Това за мен е много по-притеснително в дългосрочен план, защото за криминалните деяния си има институции, които – убеден съм в това – ще се погрижат истината да излезе наяве и виновните да си понесат последствията. Как обаче да убедим обществото сега, че парите не стигат и те не ни трябват за „афери“, а за обезпечаване на нормалната дейност на сектора? Как се чисти такова петно в съзнанието на обществото, което така или иначе е свикнало да генерализира и да слага под общ знаменател, както сме били свидетели не веднъж през годините?“, допълва той.

Найден Тодоров разказа и за липсата на комуникация с неговия зам.-министър.

„Аз винаги съм смятал себе си за диалогичен човек и съм правил във времето всякакви компромиси, включително в личен план, в името на добрия диалог с хората, с които работя. По принцип с мен се работи леко – аз задавам главната задача и не налагам задължителен път към изпълнението. Като цяло вярвам, че за да работи човек на това ниво – без значение дали е избран от мен или не, трябва да притежава определени качества. В този смисъл, за мен тази, започнала още през лятото ескалация, която беше видима за всички в министерството, беше абсолютно неестествена. В такива ситуации аз обикновено се старая да решавам проблемите без много шум и в диалог, но в този случай ударих на камък. Това създаде една трудна за работа среда, защото истината е, че всеки един проблем на този свят се решава на 90% с комуникация“, твърди Тодоров пред изданието.