Нено Димов: Основният проблем в Перник е лошото управление на ВиК

„За съжаление темата се политизира, но много ясно се показа с всички действия на правителството, че се търси решение“, категоричен е министърът на околната среда и водите

За мен основният проблем в Перник е въпросът на лошото управление на ВиК дружеството. Това заяви пред БНТ министърът на околната среда и водите Нено Димов. По думите му, въвеждането на воден режим в града е въпрос на местните структури, а за проблема с дефицита на вода от язовир „Студена“ е било ясно още през септември.

„За съжаление темата се политизира, но много ясно се показа с всички действия на правителството, че се търси решение“, категоричен е Нено Димов.

„Загубите в Перник са над 75% по обществената водопреносна мрежа и при такава голяма загуба не е трудно да се стигне до подобен тип криза. Когато има загуби 30% само до пречиствателната станция, колкото и вода да се вкарва в язовира, тя се губи още по пътя“, обясни министърът на околната среда и водите.

Перник е единственият областен център, който не е успял да подаде проект по Оперативна програма „Околна среда“. Към 2017 г. всички проекти на другите областни центрове са били реализирани, обясни още министърът.

„Средствата по Оперативна програма „Околна среда“ поради некадърното управление и съмненията за корупция през 2013 г. са спрени и рискувахме да загубим милиарди. Тогава между другото, управляваше правителството на Орешарски, партията на г-жа Нинова“, допълни Димов.

През 2011 г е имало подобна ситуация, но не се е стигнало до подобен режим, може би тогава системата е била с по-малка загуба.

„След като местното ВиК докара до тук нещата, естествено, че държавата трябва да се намеси. Специфичното в случая с Перник е, че единственият ползвател на язовира е ВиК и ние получаваме информация и заявки от него. Септември месец още беше ясно, че водата ще стигне до края на годината“, посочи Нено Димов.

Относно общото състояние на язовирите в страната и притеснителните данни за водоснабдяването в Ботевград, Димов заяви, че язовирът там не се следи от министерството.

„Има 4 язовира, които ние следим и подлежат на по-сериозен контрол. Това са „Асеновец“ около Сливен - 32%, „Ястребино“ край Антоново - 42%, „Дяково“ - 36% и „Тича“ - над 55%“, посочи той.

Министър Димов коментира и темата с внесения италиански боклук в България и в частност откритите 9000 тона на площадка край Плевен.

„Край Плевен площадката е лицензирана - разрешено е сепариране и оползотворяване на отпадъци, не е разрешено горене. Има нотификация за внос, но трябва да се установи дали оползотворяването е в указания срок, който е една година. Второ - дали е в по-големи количества от разрешеното и трето, дали оползотворяването е станало по предписания начин“, обясни Нено Димов.

Боклукът няма нищо общо със задържания боклук в Италия, категоричен е министърът. Той обясни, че у нас няма издадено разрешение за внос на болнични отпадъци, каквито слухове имаше в публичното пространство.

Относно открития боклук във Враца, Димов обясни, че площадката там не е лицензирана. Трябва да се провери дали става въпрос за отпадък, или суровина и дали има капацитет да се извършват дейностите по обработката му.

В България се изгарят около 3%, средното е за Европа е 27%, допълни министърът.