Нено Димов учреди Консервативен институт

Нов консервативен институт начело с Нено Димов бе учреден. На представянето му са били Филип Димитров, Даниел Вълчев, Вили Лилков, Димитър Манолов от профсъюзите, Красен Станчев, Борислав Цеков, Стоян Денчев от Библиотекарския институт, Петър Николов (теоретик на консерватизма), Христо Ангеличин и др.

„Новината е хубава, защото показва, че консервативен устрем в нашата работническо-селска страна все някакъв е останал. Но същевременно новината е и малко тъжна, доколкото ни представя поредния опит (успешен или неуспешен – предстои да видим) българското дясно да се обедини в автентично свое представителство“, сподели Иван Стамболов-Сула.

„Някои казват, че в България няма истински консерватизъм. Не е вярно. Има и той дори се появява не в едно, а в три лица, нещо като англиканската църква – висок, нисък и широк. Високият е представен от консерватори по душа, които упорито се придържат към Бърк и другите „отци“ от неговата епоха. Високите консерватори са монархисти и клерикали. Те рядко се изкушават от оперативната политика, а сторят ли го – горко се каят“, допълва той.

Сула е категоричен, че ниският консерватизъм е оперативен. „Тук са любителите на хорà и ръченици, на Левски и Ботев (макар че пò либерали от тези двамата България надали е раждала), тук най-сетне са гневните защитници на род, семейство и традиции. Ако високите консерватори са теоретици, които са наясно, че никога няма да стигнат до реално обществено приложение, то ниските са практици и упражняват консерватизма си за решаване на ежедневни проблеми. Ниският консерватизъм е почвенически и сякаш е по-органичен за България. Ако този вид консерватори са политици, то те приличат повече на Джамбазки, Костадинов, Гешев, Бареков и може би донякъде на Бойко Борисов, чийто личен идеологически профил не съвпада съвсем с профила на оглавяваната от него партия“, допълни още той.

Широките консерватори са конформисти. Те имат остро политическо чувство и вероятно поради това често са професионални политици. Те са машини, ежеминутно превръщащи идеологиите в политики. В общи линии следват политическия мейнстрийм, като се опитват да му придадат малко по-екзотичен привкус, с което да накичат себе си с ореола на известна опозиционност и романтика. В конформизма си стигат дотам, че да се родеят с либертарианците. Това е така, може би защото класическият капитализъм е остарял и низвергнат, захвърлен в полето на традициите, от където консерватизмът сбира жетвата си. Българските млади, евроатлантически настроени политици с консервативна идентификация, са широки консерватори.

„Вероятно и аз ще се присъединя към новия консервативен проект, но първо трябва да реша някои проблеми на вътрешната си разпокъсаност. В момента съм разцепен на две фракции: Сула-монархиста и Сула-националиста. Както виждате, личният консерватизъм страда от същото, от което страда и националният – от липса на обединение. Но оптимизмът не ме напуска. Първо на вас ще открия една тайна. Подготвя се обединителен конгрес между Сула-монархиста и Сула националиста, на който се очаква да бъдат решени всички остри проблеми на лидерството. Тогава ще мога да се влея и аз в националния консерватизъм, на който от сърце пожелавам успех!“, допълва Иван Стамболов-Сула.