Никой не иска да вземе на работа майка, станала донор на черен дроб за дъщеря си

Преди година историята на Анита разчувства цяла България, но сега майка ѝ дори не може да си позволи да купи лекарства

19-годишната Анита Чобанова от Асеновград се нуждаеше от трансплантация на черен дроб. Донор стана нейната майка. Днес младата жена е добре, но майка ѝ не следва предписаното лечение, което трябва да ѝ помогне да се възстанови, след като е дарила част от черния си дроб на своята дъщеря, съобщава БТВ.

„Чувствам се като преродена. Майка ми ми даде част от черния си дроб, който в момента се възстановява до 100% в тялото. Самата мисъл е чудо, което не съм мислила, че някога ще преживея“, кава младото момиче от Асеновград веднага след трансплантацията ѝ в Турция.

Момичето, което за дни обедини България и събра необходимата сума от 200 000 лева, вече е добре.

„Благодаря на всички на колеги, на приятели, на цяла България, че спасиха детето ми, защото без тях нямаше да се справим“, каза майката на Анита – Елка Чобанова.

Месец, след като дава част от черния си дроб, майката е принудена да замине на работа в чужбина.

„Принудих се, след като ни изписаха от Турция и се прибрах. Заминах за Испания и ходих да бера ягоди, за да мога да изкарам някакви средства. Имам и малко дете, което е втори клас и той си има неговите нужди. Бях още с марлите и превръзката и се принудих“, разказва Елка.

Година и девет месеца майката на Анита казва, че едва свързва двата края. Жената е без доходи, единствените ѝ пари са 110 лева социални помощи.

Казва, че никой не я взема на работа, защото в медицинското ѝ пише, че е донор на черен дроб.

„Ходя да търся и като кажа случаят какъв и че трябва да работя по-лека работа, всеки казва или че не ставам, или не съм за там, или пък никой не звъни“, разказва още майката на Анита.

Елка Чобанова казва, че не може да си позволи да си купи и предписаните ѝ  лекарства за възстановяване на черния дроб.

„Не ги пия, защото нямам нужните средства. Имам рецепта от Турция, която ми е изписана. Пих ги един-два пъти и една много добра от Пазарджик ми ги купи“, споделя още Елка.

Бабата на Анита, която доскоро трепереше за живота на внучката си, сега плаче за майката.

В средата на юни Елка решава да подаде документи пред ТЕЛК. Разбира, че нейният случай ще бъде разгледан от болницата във Велинград, но вече няколко месеца няма решение.

„Когато се подадат документи, те се сканират. Всичко, което носи пациентът, се сканира от нашите служители в картотеката и оттам отиват в „Информационно обслужване“ и се разпределят в цяла България. Има състави, които наистина бавят решенията, но ние нямаме правомощията да отговаряме на тези въпроси“, обясни Аргир Аргиров, директор на РЗИ-Пловдив.

Търсим и ТЕЛК комисията във Велинград. От там обаче не получихме отговор защо не е спазен срокът от три месеца за излизане на решението.

Въпреки трудностите Елка казва, че не спира да вярва в доброто.