Омбудсманът иска задълбочен анализ на преобразуването на ВУЗ-ове

За обществено обсъждане и задълбочен анализ относно преобразуването на държавни висши училища, настоява омбудсманът Диана Ковачева в препоръка към министъра на образованието Николай Денков.

Поводът за искането ѝ са получени позиции от Студентските съвети на Висшето училище по телекомуникации и пощи и Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. В тях те изразяват несъгласие с идеята на образователното министерство за обединение и преструктуриране на държавни висши училища.

„Студентските съвети приемат като заплаха към идентичността и автономията на двете висши учебни заведения сливането им с други висши учебни заведения. Те недоволстват и от липсата на прозрачност при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ-ове в страната“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева обръща внимание, че Студентските съвети недоволстват от липсата на прозрачност при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ в страната, както и от липсата на анализ за ползите от сливането на висше училище с други такива.

„Посочва се позицията на несъгласие за предложената реформа изказана от Европейската асоциация на професионалните висши училища - EURASHE, „която ползвайки своя опит, ясно предупреди за бъдещите негативи от евентуалното обединение на висшите училища в България“. Цитира се и мнението на президента на EURASHE г-н Армандо Пирес, според който има „много негативни последици в други европейски страни когато преструктурирането се осъществи „отгоре надолу“ без подкрепата на тези, които предоставят висше образование на място“, допълва общественият защитник.

Омбудсманът посочва, че Студентският съвет към ВУТП се опасява, че предлаганите промени за обединение на висшите училища по-скоро ще доведат до занижаване на качеството на обучение и до унищожаване идентичността на ВУТП пред ключовите им партньори в телекомуникационния и IT сектор, както и на 140-годишната история на Висшето училище.

Диана Ковачева информира, че Студентският съвет към МГУ също е несъгласен с окрупняването на университетите в мега структури и е категоричен, че университетът им е уникален, има изградена репутация, разпознаваем е на световната карта, единствен в страната, а в Европа е един от 4-те минни университета.

„Като национален омбудсман следя отблизо процесите в системата на висшето образование. Постъпващите в институцията многобройни сигнали и жалби от граждани обхващат почти целия спектър от проблеми и дават възможност за обратна връзка и анализ на приложимостта на предприетите мерки и за функционирането на системата на висшето образование“, пише още Ковачева.

Тя подчертава, че е запозната с приетата Стратегия за развитие на висшето образование у нас за периода 2021-2030 г., чиято цел е да осигури устойчиво развитие на висшето образование в страната за посочения период. Но изразява съжаление, че при приемането на Стратегията съществен дефицит е липсата на широка и публична дискусия с представители на академичната общност.

„Наясно съм, че целите, които се поставят пред висшето образование в страната са следствие от процесите на глобализация и необходимостта българските висши училища да се интегрират успешно в общото европейско университетско пространство. В същото време, намирам, че е необходимо да се съхранява идентичността на националната ни образователна система, националните образователни традиции и създадените добри практики. Тази позиция изразих и при приемането на Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г.“, допълва тезата си омбудсманът.

Диана Ковачева посочва още, че в академичната общност остава усещането, че реформите се извършват набързо и без доказване на тяхната ефективност, което поражда съмнения за задълбочаване на проблемите във висшето образование и занижаване на качеството му.

„В този смисъл, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане със заинтересованите страни и академичната общност като се отчитат всички обстоятелства, свързани с особеностите и нуждите на развитието на страната, на съответния регион, което отговорните институции трябва да оценяват справедливо и безпристрастно“, препоръчва омбудсманът.