Омбудсманът: Социалните услуги за хората с деменции и психични разстройства са основен проблем за 2019 г.

Липсват подготвени социални работници, а 1.92 лв. се заделят за храна на пациентите, отчете Диана Ковачева

„Социалните услуги за хората с деменции и психични разстройства са основен проблем за 2019 г.“, отчете в годишния си доклад омбудсманът на Република България Диана Ковачева. В него се обобщават резултатите от проверките и констатираните нарушения в социалните домове, местата за задържане и затворите.

„За 2019г. колегите от Националния превантивен механизъм /НПМ/ са проверили 55 обекта, в т.ч. 28 затвори, общежития и арести, 5 центрове за психично здраве, центрове за бежанци, 9 обекта за задържане към МВР“, увери Ковачева.

По думите ѝ няколко са акцентите от проверките, сред които се откроява въпросът с резидентните социални услуги за лица с деменции и психични разстройства. „Спомняте си дома за хора с деменции в Горско Косово, в Пловдив. Деменцията не е проблем само на България. Световната здравна организация предупреждава за намаляване на възрастта и липсата на грижа, когато човек се е разболял. Констатираме – тясно пространство, пренаселеност, центровете остават отдалечени от населените места, което пречи на достигането на „Бърза помощ“, уточни омбудсманът. Според Диана Ковачева над 300 души чакат да бъдат настанени в тези домове, а високата смъртност в тях тя свързва с процеса по настаняване, който е на база ТЕЛК-ови решения с диагноза деменция, но не е уточнено дали болният е за хоспис или болница.

„Няма такава преценка. Следва да има и етапна епикриза – какво е състоянието и къде да бъде настанен човекът. Трябва да се търсят повече възможности за социални услуги съобразно състоянието“, настоя Ковачева. Омбудсманът припомни, че контролът на домовете е отговорност на кметовете и директорите им.

„Горско Косово е драстичен случай, нашите констатации са за лоши битови условия и грижи. Те се потвърдиха и от Агенцията за социално подпомагане. Два санитарни възела с един душ за 60 души, изтъркани звънци и невъзможност хората да съобщят за проблем, отдалеченост и труден контакт с близките“, изреди нередностите Диана Ковачева.

Според нея въпросът за незадоволителното състояние на държавната психиатрична помощ изисква реформа и план, който да бъде финансиран. Омбудсманът припомни, че институцията е препоръчала ремонт на психодиспансера на Сточна гара, но въпреки потискащите условия, които създават риск за настанените, са продължили да приемат болни, а психодиспансерът е изгорял заедно с целия му архив.

„Има проблем с финансирането и изхранването на тези хора. Става въпрос за 1.92 лв. на болен, който е настанен. 63 стотинки за едно хранене. Менютата са предимно постни. Това е неприемливо“, заключи омбудсманът. Тя допълни, че поради липса на дневни центрове и защитени жилища психиатриите изпълняват социални функции.

„6 до 8 месеца е престоят, а година и половина са там хора, които нямат близки, клошари. Това противоречи на европейските стандарти и разпоредбите на Съвета на Европа и Съда в Страсбург. 30 лица в Кърджали и 40 в Карлуково. Няма къде да бъдат настанени тези хора“, изтъкна Диана Ковачева. Тя препоръча да се подобри координацията здравното и социалното министерства за изграждане на нови социални услуги, които да поемат част от лицата, настанени в психиатриите.

Проверките на НПМ обхващат и затворите, като там се отчита подобряване на битовите условия на много места в резултат на дългогодишни ремонти с външно финансиране. Такива са случаите в местата за лишаване от свобода в Плевен, Ловеч, Враца. Според годишния доклад на омбудсмана остават и места с неприемливи условия като Централния Софийски затвор, общежитие „Кремиковци“, Керамична фабрика-Враца, а за последните два обекта се препоръчва да бъдат затворени, тъй като не може да се ремонтират.

Арестите в Свиленград, Габрово, в София на ул. „Г.М. Димитров“, „Майор Векилски“ е нужен спешен ремонт, за да бъдат подобрени условията на тези места, подчерта омбудсманът. Според Диана Ковачева има проблеми с липсата на достатъчно социални услуги в местата за задържане.

„При недофинансиране на социалните дейности – как в затворите се работи за ресоциализация и поправяне на настанените там“, попита риторично омбудсманът.

Според събраните данни от проверките липсват социални работници, като един работи със 100-150 затворници, което не дава резултат. В допълнение липсват лекари и сестри. „Правилата на Съвета на Европа изискват максимално близко медицинско обслужване, а идват два пъти месечно лични лекари в затворите. Цените в лавките остават завишени. Има проблеми с фиксиране към болничните легла на настанените в лечебниците, дървеници, хлебарки“, посочи Ковачева. Тя завърши с препоръката, че е необходима нова програма за ремонт на арестите.