Организаторите на протеста във Варна със странни политически и бизнес биографии

Организаторите на протеста във Варна срещу високите цени на горивата имат странни политически и бизнес биографии, пише Дневник. Изданието се е сдобило със справка за подадените уведомления в местната администрация, от която става ясно и кои са протестиращите.

Николай Неделчев подава уведомление за мотопоход на 10 ноември. Той е един от основателите на мотосдружението "Крейзи фокс".Любопитен факт е, че негов почетен, но активен член е и злополучният бивш кмет на Варна Кирил Йорданов, свален също с януарските протести от 2013 г. Той е собственик и на две фирми за производство на безалкохолни напитки. Компаниите му обаче имат наложени общо шест запора. Два от тях са на обща стойност около 31 хил. лв. и са наложени за неплатени доставки на пластмасови бутилки и заготовки за тях. Другите запори са по-малки и са в полза на кредитна компания и компания за придобиване на дългове. През 2006 и 2007 г. при мандата на Кирил Йорданов, Неделчев е и в съвета на директорите на търговско дружество, собственост на администрацията.

За протеста на 13 ноември заявление подават - Димчо Иванов, Димитър Петров и Тодор Тодоров. Те работят в сферата на таксиметровите превози. Иванов обаче председател на независимия синдикат "Авто – 94", член е на управителния съвет на "Федерацията на свободните граждани" и на ръководството на политическата партия "Съюз на транспортните работници".

През 2013 г. след оставката на бившия кмет Йорданов в изборите за негов наследник независимият синдикат "Авто – 94" застана зад кандидатурата на подкрепения от БСП Христо Бозов. В последния четвърти и недовършен мандат на Йорданов Бозов беше негов заместник, назначен пак с протекциите на социалистите.

Другата неправителствена организация, в чийто управителен съвет участва Димчо Иванов, е "Федерация на свободните граждани". Тя също има интересно минало. По време на протестите #ДАНСwithme срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. федерацията попадна сред участниците в т.нар. открит диалог с "независими граждански организации, необвързани с политически сили". Разговорите бяха водени тайно от журналистите и гражданите и имаха за единствена цел да разединят протестиращите.

В учредителната платформа на партията "Федерация на свободните граждани" е записано, че нейна цел е провеждането на референдум за свикване на Велико народно събрание и "смяна на олигархичния политически модел на прехода с президентска република".

Зам.-председател на "Федерация на свободните граждани" е Станислав Касаков. Той е сред членовете на партията "Нова сила", създадена от Антон Сираков, някогашната дясна ръка на Волен Сидеров в "Атака". По време на един от митингите през февруари 2013 г. Сираков беше обявил, че "Нова сила" ще подкрепи за президент Алексей Петров.

Кънчо Бонев също е сред подалите уведомление за протести. Той е активист и член на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА). В продължение на години то води тежка битка срещу проекта "Алея Първа" на свързания с "Химимпорт" и Централна кооперативна банка "Холдинг Варна". През 2012 г. Бонев беше бит и арестуван от охраната на Службата по кадастър във Варна при опит да получи вече одобрен достъп до кадастрална карта, издадена за "Алея Първа". Името му влезе отново в новините и през септември т.г., когато съдията от Варненския административен съд предаде на Националната агенция по приходите две неправителствени организации и трима техни активисти, сред които и Бонев. Действията й бяха провокирани от дело, водено за достъп до обществена информация, засягащо работата на самия административен съд. От приходната агенция тя поиска да установи как се финансира дейността на неправителствените организации и техните активисти.

Без да са сред организаторите, активно протестиращи във Варна през последната седмица бяха и активисти на ултранационалистическата партия "Възраждане". Неин председател е общинският съветник, бивш член на ВМРО Костадин Костадинов. 

До 2013 г. Костадинов беше председател на местната организация на ВМРО във Варна, но напусна партията след преизбирането на Красимир Каракачанов за неин лидер и конфликт със заместника му Ангел Джамбазки. Година по-късно през есента на 2014 г. Костадинов се сби по време на публичен скандал с лидера на партия "Воля" Веселин Марешки.

По време на извънредните парламентарни избори през 2017 г. партията "Възраждане" не влезе в Народното събрание, но спечели близо 38 хил. гласа, което й осигури годишна субсидия от 415 хил. лв. Според изявление на Костадинов, направено скоро след това, тя трябваше да бъде дарена за опазване на паметници и обучение на деца на бесарабски българи. До момента обаче от името на партията подобни инициативи не са обявявани.

По време на протест пред сградата на кметството във Варна миналия понеделник членове на "Възраждане" се оплакаха, че са били нападнати от младежи с качулки, но пострадали нямаше.

Изданието прави и паралел с протестите от 2013 г. И задава въпроса дали има прилики с настоящите. Приликата е една – и тогава, и сега пред общината в морската ни столица има струпана купчина камъни. През 2013 г. тя е издигната на мястото, където в знак на протест се самозапали Пламен Горанов. Основното искане тогава бе оставката на дългогодишния кмет Кирил Йорданов и целия общински съвет. И всеки ден протестиращите увеличаваха купчината с камъни, докато не бе подадена оставка. Сега пак има купчина камъни пред общината. Тя е издигната обаче през септември - от протестиращи заради смъртта на балетиста Мартин Чикалов, прегазен на пешеходна пътека. А те поискаха спазване на законите и справедливи наказания. Грамадата обаче не расте при тези протести, макар демонстрантите да минават покрай нея.