Остър кадрови дефицит на лекари и сестри в болниците у нас

Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите

Остър кадрови дефицит изпитват болниците в страната. Над 73% от лечебните заведения са заявили, че имат недостиг на лекари, а около 90 на сто - на медицински сестри. Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни мерки според повечето мениджъри ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите пет години. Това са основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването. Тя бе проведена през януари и февруари тази година сред 69 болници от цялата страна. От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участниците в изследването.

Недостиг на лекари

Над 73% от анкетираните болнични мениджъри са заявили, че изпитват недостиг на лекари. Според тях най-голям е дефицитът на специалисти в следните области - Анестезиология и интензивно лечение  - 42,9% от болниците, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни болести - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни болести - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.

В 82,6% от анкетираните лечебни заведения до 40 медици работят на договор и на друго място. При близо 35% от болниците са налице дейности, за които не разполагат с щатен специалист и работят по договор с друго лечебно заведение. В повечето случаи – 64%, става дума за липсата на до трима щатни специалисти.  Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология, Инфекциозни болести, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лечение, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има специалисти на граждански договор, като при повечето става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лечение, Инфекциозни болести, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерелогия.

Последиците от недостига на лекари

Най-често – в 81% от случаите, липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.

Текучество на лекари

 Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).

Недостиг на медицински сестри

Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалности с остър недостиг са посочени Анестезиология и интензивно лечение, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни болести, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор.

Последици от недостига на сестри

Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от отговорите на анкетираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред  основните последици от недостига на медицински сестри (82,3%), според 8% от лечебните заведения няма последствия за работния процес.

Текучество на сестри

При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните причини за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и извънреден труд (37,8%), достигане на пенсионна възраст (32,4%), лоши условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), преместване в друга държава (8,1%).

Причини за кадровия дефицит

По-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са една от водещите причини за липсата на кадри у нас (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти. Тази причина  е посочена близо от 47% от анкетираните.  Недостатъчно производство на кадри е заявена като причина за кадровия дефицит от 65,6% от анкетираните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от болниците.

Прогнози

Над 53% от анкетираните мениджъри се опасяват, че в следващите 1-5 години ще изпитат сериозен недостиг на кадри, който ще доведе до редукция на дейността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите притеснения, но в по-дългосрочен план - следващите 5-10 години.

Ако не се приемат мерки, 92% от анкетираните мениджъри смятат, че ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците в страната в следващите 5-10 години. Според тях това ще се случи предимно при общинските и областните лечебни заведения. Според 44% от участниците в изследването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински специалисти от трети страни или с млади кадри от МУ, а според 11% от анкетираните занапред няма да има промени в сегашното положение.

Мерки

Основната мярка за справяне с кадровия дефицит според  мениджърите е по-доброто заплащане на специалистите. Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% на младите лекари до 35 години, а според 51% - на лекарите в дефицитните специалности.

Aнкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор с НЗОК - на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги.

Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от МУ в страната. Също така създаване на по-добри условия за кариерно развитие (30,8%), и подобряване на условията за специализация (33,8%).