Отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията

7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие – първия радиоприемник в света. Той демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник. Апаратът дава възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.

От една университетска зала Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черна дъска.

Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото.

През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и у нас, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, носител на нобелова награда за физика през 1909 г. Но името му се свърза и с членството във фашистката партия на Мусолини.