Патриарх Неофит: Възстановяването на Българската патриаршия е една от най-светлите дати

Нека винаги да бъдем водени от онази божествена ревност по съграждането и мисията на Църквата Христова, призова българският патриарх

10 май 1953 г. ще остане завинаги в паметта на Църквата ни като една от най-светлите дати в нейната история, ден на радост, заслужена гордост и достойнство. Това се посочва в обръщението на Българският патриарх Неофит по повод 67-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.

Ето и цялото му обръщение:

Приветствайки се с пасхалния поздрав, пребъдвайки в радостта поради Христовото Възкресение, в четвъртата неделя след Пасха историческата ни памет ни връща към едно от най-радостните и важни събития в най-новата история на Православната ни църква – възстановяването на нейното патриаршеско достойнство. Днес ние се връщаме назад във времето, скоро след като православният ни народ бе изпитал облекчението от вдигането на печалната схизма и възстановяването на общението ни с всички православни църкви, когато оставаше да се направи само още една, последна крачка към възстановяването на историческата истина, като се признае за пореден път най-високото в православния свят патриаршеско достойнство, на което родната ни Църква се е радвала неведнъж в дългата си и превратна история и което поради различни исторически причини и обстоятелства несправедливо ѝ е било отнемано.

Богу било угодно това да стане факт при светителстването на приснопаметния наш предшественик, изтъкнат духовник и историк на Църквата, Светейшия Кирил, който за трети път в историята въздигна жезъла на древните български патриарси от Преслав и Доростол, Охрид и Търновград. Ето защо, 10 май 1953 г. ще остане завинаги в паметта на Църквата ни като една от най-светлите дати в нейната история, ден на радост, заслужена гордост и достойнство. Ден на паметта ни за едно събитие, в което като във фокус винаги ще се събират усилията на всички строители на Православната ни църква: от времето на светеца-покръстител Борис I Михаил до днес. Ден, в който всички ние – свещеноначалие, освещен клир и Божи народ на Българската патриаршия – ще отдаваме дължимото на нашите наистина велики и достойни предци.

Нека свято пазим това вековно, най-високо достояние на Православната ни църква. Да бъдем единомислени, неизменно водени от духа на единството, „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий,… до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Нека винаги да бъдем водени от онази божествена ревност по съграждането и мисията на Църквата Христова, която са ни завещали нашите предци, като във всяко наше лично и общо дело се водим от примера, завещан ни от тях – основателите и строителите на богохранимата Българска патриаршия.

По молитвите на Пресвета Богородица и всички просияли в светостта дивни Свои угодници от българския род Господ Бог да милва и спасява всички нас!