Писмо до Св. Серафим – светецът, който се застъпва за молитвите ни пред Бог

Бял лист – лист, на който да напишете молитвата си. И „пощенска кутия“, за да я „изпратите“.  Ежедневно десетки миряни пишат своето писмо до Свети Серафим и вярват, че молбата им ще бъде изпълнена.

И всичко това се случва в криптата на Руската църква – точно там, където са и мощите на светеца.

„Вярвам, защото досега за каквото съм се помолила, всичко се е сбъдвало“, споделя Гергана Георгиева, която и днес е в църквата, и днес пише своята молитва. Разказвала е на много свои приятели и близки, които също са идвали тук. Сядали са в криптата на специалната масичка, за да дадат образ на молитвите си чрез писменото слово. Заобиколени от тишината и магията на мястото, всички те са „пускали своето писмо“ в специалната урна и … „На тях също Свети Серафим е помагал. Има си някаква сила, която помага“, категорична е Гергана.

Тежко изпитание води Стефанка Лулчева точно на това място преди 22 години.

„За първи път през живота си дойдох в Руската църква в деня, в който оперираха моята майка. Имаше неизлечим рак. Тогава дори не знаех как се кръсти човек. Една жена ме попита – „Вие да не сте католичка?“ – защото се бях прекръстила наобратно. Майка имаше рак на панкреаса. Болните си отиват много бързо, в рамките на 10 дни, най-много месец. Тя живя повече от половин година, след като я оперираха, което значи, че има нещо. Аз вярвам, вярвам, вярвам, защото тя ми остави един нов свят, съвсем друг свят, в който нещата, които виждаме са нещо, но това, което е зад тях, е много повече“, разказва през сълзи тя.

Стефанка продължава да идва тук – сега с молба за своите деца, които са далеч.

„Свети Серафим е помогнал на много хора за болести, за работа, за всичко. Вярващи идват от цяла България. Мога да Ви разкажа за една госпожа, която днес беше тук. Тя искала бебенце да си има и сънувала тук на „Московска“ 1 да дойде. Тръгва по улицата  и гледа черква, влиза вътре и се помолва, след два - три месеца разбира, че чудото е станало и ще си има бебе, затова идва и донася дар. На мен също Свети Серафим ми е помагал работа да си намеря“, сподели и Силвия Димитрова, която помага в църквата.

„Винаги, когато съм идвала и съм се молила, той ми е изпълнявал желанията. Идвам тук от много години, от 40. Има някаква сила, може би е Св. Серафим, може би е Бог, не знам“, разказва друга вярваща.

„Когато отблизо се запознах със Свети Серафим, тогава все още не беше светия, но беше тачен като такъв, тогава и аз се реших на едно такова писмо. Мисля, че имаше успех в молитвения ми опит в голяма степен“, споделя пред Tribune.bg проф. Румен Ваташки. Той ни разказва и за необичайната традиция – да напишем писмо до светеца. Самият Св. Серафим дава тази заръка на своите ученици и вярващи, преди да си отиде от земния свят. И им обещава да е застъпник на молитвите пред Бог.

Като студент професорът помага при ремонт в Руската църква.

„Направи ни впечатление, че прииждаха много хора, макар че по времето на социализма все пак имаше някакъв страх. Хората не бяха толкова смели да изповядват вярата си в една или друга степен. Но ми направи впечатление, че много се посещаваше неговия гроб и хората оставяха бележки, писма“, разказва проф. Ваташки.

Канонизиран е през 2016 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ едновременно и от Българската, и от Руската православна църква.

Тогава Серафим Собелев става Свети Серафим Софийски Чудотворец, архиепископ Богучарски.

Той е роден на 1 декември 1881 година в руския град Рязан. По-голямата част от живота си обаче прекарва в България. През 1908 година приема монашеството, а 1920 година получава епископска хиротония. Идва в София през 1920.

„Любопитното е, че той написва Акатист на Свети Иван Рилски, който се смята за първия акатист, посветен на българския светец. Свети Серафим е питаел огромно уважение към най-известния български светец Свети Иван Рилски. През живота си той дава пример за кроткост и смирение, а на християните е препоръчвал същото. Все пак е интересно да се каже, че той се проявява най-вече като учен – богослов. Автор е на няколко академични труда, насочени срещу модернизма в православието и до известна степен срещу католическото и протестантското влияние в православието“, разказва още проф. Ваташки.

„Трябва да кажа, че Св. Серафим е дълбоко православен и ревностен защитник на Светото Православие. Все пак той е проявявал и толерантност към инославните, това малко се знае. Той е проявявал толерантност към англиканите, арменците. Искал е да има диалог с тях, но в крайна сметка не е бил готов да прави компромиси за сметка на православието“, обяснява още професорът.

Основател е на манастира „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево. Умира на 26 февруари 1950 година в София.

Необичайна символика има в това, че светското му име е Николай – кръстен е на Свети Николай Мирликийски, а у нас той е настоятел на Руската църква -  „Свети Николай Мирликийски“. 

Андреа Драганова