Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години

Какви са българските традиции на Нова година

Тази вечер изпращаме 2020 година и посрещаме Новата 2021 година с надежда за по-добри и щастливи дни. Кога за първи път обаче по света започва отбелязването на този толкова знаменателен ден и как празнуваме Нова година в България?

Всички култури, използващи годишен календар, празнуват Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.

За римляните новата година е започвала от 1 април – денят, в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иверия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.            

В Египет през 4241 г. пр.н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския.

През 2700 г. пр.н.е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта“, траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но традиционно китайците по света отбелязват и нова година по китайския календар.

Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.

Виетнамската нова година, наричана „празник Тет“, се празнува според лунния календар.

Отбелязването на новата година е свързано с различни обичаи и традиции.                                                      

В България се вярва, че новогодишната трапеза трябва да бъде обилна и разнообразна, за да бъде такава и през цялата година.

Баницата с късмети се е превърнала в неизменна част от празника. В някои региони късмети се поставят в баницата на Бъдни вечер. На други места за Бъдни вечер се приготвя само питка с пара, а на самата Нова година се прави баница с късмети. В различните краища на страната се приготвят различни видове баница – с праз, със сирене, с кисело зеле и т.н. Може да я направите както ви харесва на вас, важното е да се спази традицията.

„Новогодишната трапеза е изключително богата. Според българската народна традиция тя не се раздига до сутринта, защото домът е широко отворен за всички, които биха могли да дойдат, най-вече за странника, непознатия човек, онзи, който е замръкнал и е някъде извън вкъщи. Трапезата и за него е добре дошла!“, казва етнологът доц.д-р Петя Банкова.

На някои места е прието да се прави капама, на други – да има местни ястия. Задължително е обаче храната да бъде блажна, тъй като коледите пости свършват на Бъдни вечер и след това вече консумацията на месо е разрешена. На трапезата, която се сервира в навечерието на Нова година, трябва да има и орехи. Това поне казва традицията. Според това дали ядката на ореха е здрава и хубава или гнила, а черупката празна, се гадае каква ще бъде настъпващата година за семейство.

У нас веднага след посрещането на Нова година в първия януарски ден се чества Васильовден. На този празник традиционно се приготвя пача. Консумира се под формата на супа, ако е топла или желирана, ако е студена. Приготвя се от свински крака, опашка, уши, глава и подправки, разбира се. В първия ден от новата година по къщите обикалят сурвакари, които поздравяват домакините и наричат за здраве и берекет. По тази причина денят се нарича още Сурваки. Новогодишното сурвакане се счита за продължение на коледарските благословии, които се отправят от коледарите.

Сурвачките традиционно са изработени от дрен, защото се счита за най-здравото дърво. Украсяват се с различни неща, като традиционно се поставят нанизи от пуканки, разноцветни вълнени конци, сушени плодове и монети. Макар сега да може да се открият различни нововъведения в изработката на сурвачките, в миналото са правени от подръчни средства. Вълнените конци са били широко достъпни – повечето хора са отглеждали животни, сушените плодове са правени в домашни условия. Сурвачката задължително се оформя във вид на буквата Ф, като ако избраната пръчка има повече разклонения, може да се получат и две Ф-та – едно малко и едно голямо.