Православната църква отбелязва Успение на Света Анна

На 25 юли Православната църква отбелязва Успение на Света Анна - блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича - Успението й.

Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото.

Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.

Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.