Предложение: Сънната апнея да бъде призната като критичен риск за пътната безопасност

Повод за призива на Института за пътна безопасност са зачестилите през последните два месеца тежки пътнотранспортни произшествия с товарни автомобили

Сънната апнея трябва да бъде призната като критичен риск за пътната безопасност, а в България да бъде въведен национален скрининг за професионалните водачи. За това призовава Институтът за пътна безопасност (ИПБ) в позиция.

Повод за призива са зачестилите през последните два месеца тежки пътнотранспортни произшествия с товарни автомобили, при които камиони внезапно напускат пътното платно без видими следи от спиране, избягващи маневри или други очевидни външни причини.

От Института поставят въпроса дали наред с техническите неизправности и човешките грешки не остава пренебрегнат още един сериозен рисков фактор – обструктивната сънна апнея.

„Институтът за пътна безопасност счита, че държавата повече не може да си позволи да игнорира този проблем“, се посочва в позицията.

Според ИПБ научните доказателства показват, че обструктивната сънна апнея увеличава риска от пътнотранспортни произшествия – от около 17% до над седем пъти в зависимост от тежестта на заболяването и изследваната група. Заболяването причинява многократни прекъсвания на дишането по време на сън, което води до хронично недоспиване, силна дневна сънливост, забавени реакции, намалена концентрация и неусетно заспиване зад волана.

Особено тревожни, според Института, са данните за професионалните водачи. Международни проучвания сочат, че предполагаема сънна апнея се среща при между 29 и 49% от шофьорите на тежкотоварни автомобили – значително по-често, отколкото сред общото население. Допълнителни рискови фактори са продължителното управление, нощният труд, нарушеният режим на сън и наднорменото тегло.

От ИПБ отбелязват още, че приблизително всеки пети мъж има някаква форма на сънна апнея, като голяма част от засегнатите не знаят, че страдат от заболяването. „Именно това прави проблема толкова опасен – хората продължават да работят и да управляват превозни средства, без да знаят, че способността им за безопасно шофиране е сериозно нарушена“, се казва в позицията.

Според Института особено показателен е фактът, че при започване на лечение подобрението в способността за управление настъпва само за няколко дни, което е „силен аргумент, че рискът е предотвратим, ако заболяването бъде открито навреме“.

Във връзка с необичайния характер на редица тежки катастрофи с товарни автомобили през последните седмици от ИПБ заявяват, че има сериозни основания сънната апнея да бъде разгледана като една от възможните причини в част от тези случаи.

„Не твърдим, че тя е причината за всеки инцидент, но настояваме тази хипотеза да бъде системно проверявана, а не пренебрегвана“, заявяват от Института.

От организацията настояват за въвеждане на масов скрининг за обструктивна сънна апнея на всички професионални водачи, включване на изследванията в периодичните медицински прегледи на шофьорите на тежкотоварни автомобили и автобуси, създаване на съвместна национална програма между Министерството на транспорта и Министерството на здравеопазването за ранно откриване и лечение на заболяването, активно участие на транспортните фирми, както и включване на застрахователния сектор в превантивните програми.

Според ИПБ в много европейски държави оценката за риск от сънна апнея вече е част от медицинската оценка на професионалните водачи и България не трябва да чака нови трагедии, за да предприеме подобни мерки.

„Институтът за пътна безопасност призовава компетентните институции незабавно да започнат национална програма за скрининг и ранно диагностициране на професионалните шофьори“, се казва още в позицията.

„Всяко забавяне означава още хора, които ежедневно сядат зад волана без да знаят, че страдат от заболяване, което може да ги приспи за секунди и да струва човешки живот. Превенцията започва с навременната диагноза. Време е сънната апнея да бъде призната като национален проблем на пътната безопасност, а не само като медицинска диагноза“, заявяват от Института за пътна безопасност.