Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Проф. Асен Балтов: Реформата в спешна помощ е зациклила, може да връщаме пари на ЕС

Общество

Проф. Асен Балтов: Реформата в спешна помощ е зациклила, може да връщаме пари на ЕС

Проф. Асен Балтов: Реформата в спешна помощ е зациклила, може да връщаме пари на ЕС - Tribune.bg
Снимка:

Ще заведа лични искове срещу Стойчо Кацаров и Иван Поромански, обяви бившият директор на „Пирогов“

Проф. Асен Балтов за момента работи само на граждански договор в „Пирогов“, но очаква да бъде възстановен на щат в болницата в началото на септември. Това заяви самият той пред „Труд“.

Бившият директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се върна на работа като ортопед и травматолог в лечебното заведение миналата седмица, след като преди дни спечели делото за дисциплинарно уволнение и на втора инстанция, пред Софийския градски съд (СГС).

Сега тече едномесечен срок, в който болницата може да обжалва решението пред Върховния касационен съд.

„Очаквам да минат 30 дни от връчването на решението на съда на ръководството на „Пирогов“, след което ще трябва да бъда възстановен по трудов договор“, уточни проф. Балтов.

„В решението пише, че дисциплинарното уволнение е неправомерно и затова съдът ме възстановява. Ето защо човек трябва да вярва в правораздавателните органи, които добре си свършиха работата“, посочи той.

На въпрос дали при това положение проф. д-р Иван Поромански, който всъщност го отстрани от „Пирогов“, ще възстанови заплатите му за времето на неправомерно уволнение, проф. Балтов отговори така:

„Той няма какво да възстановява, защото аз не съм имал иск за материално обезщетение. Искал съм само да възтържествува истината, че не съм ощетил болницата по никакъв начин. По-скоро ще заведа лични искове срещу Стойчо Кацаров и Иван Поромански. Не трябва болницата да страда заради техни решения, това не е редно“.

Попитан как е заварил болницата след година отсъствие от нея, той посочи:

 „За съжаление, някои неща, които бях оставил като готови проекти и силно се надявах за една година да бъдат реализирани, дори не са започнати. Ще дам пример с цялостния вътрешен ремонт на шестетажната сграда на урологията. Имаше отпуснати средства от правителството на Борисов. Пари бяха осигурени и за подмяната на три асансьора, но нищо не е започнато. Едва сега, доколкото разбирам, имало намерения да се прави нещо по въпроса. Имало подготовка за строителство. А аз бях подписал договор за ремонт. За съжаление, строителят, с когото договорът бе сключен за около 4, 2 млн. лв. с ДДС едва ли при настоящите цени ще успее да извърши ремонта за тази сума. Това е в ущърб на болницата, която ще трябва да търси допълнително финансиране с около 40% над тази сума“.

Той няма обяснение защо не се е случил ремонтът.

„През цялото време се е говорило, че договорът за този ремонт е сключен от Балтов и затова няма да бъде направено нищо“, отбеляза проф. Балтов.

На въпрос как са го посрещнали колегите в „Пирогов“ след връщането му, той каза следното:

„Повечето ме посрещнаха радушно. Те знаят, че ще се върна като редови травматолог-ортопед, с готовност да помогна на болницата във всяко едно отношение, най-вече в лечебната част, а защо не и в научната и в обучителната част на нашите специализанти“.

Проф. Балтов подчерта, че едва след като бъде възстановен на щатна длъжност, ще може да работи пълноценно.

„В момента мога да извършвам консултантска дейност - позволено ми е да насочвам пациенти за лечение и съответно да предлагам какво да бъде то. По-скоро мога да участвам в екип като асистент, но не и като оператор. И това е един от големите ми проблеми. Той съществуваше и през цялото време, докато бях депутат, защото се оказа, че народните представители, които са лекари, не могат да извършват оперативни интервенции, независимо, че са на изборна длъжност. Това е ограничение, наложено от договора между НЗОК и лекарския съюз. И когато един хирург четири години по време на мандата не практикува, той на практика се дисквалифицира“, обясни травматологът и доскорошен депутат от ГЕРБ-СДС.

На въпрос дали това означава, че е приключил с политическата си кариера, той отговори така:

„Нищо не мога да кажа все още, но медицината е на първо място в живота на всеки един лекар. Надявам се да имам възможност да практикувам“.

Проф. Балтов коментира и обвиненията към него за надписани пациенти в периода, когато беше начело на болницата.

„Това дело все още няма развитие. Зная, че НЗОК има иск срещу „Пирогов“ за над 1 млн. лв., зная, че се търсиха специалисти, които да дадат експертиза и че много колеги си направиха отводи. Нямам идея докъде е стигнало делото. Що се отнася до това, дали аз лично съм нанесъл тази вреда на болницата, категорично мога да кажа, че по никакъв начин не съм навредил на болницата. Обвинението беше съшито с бели конци. По това време заради ковид пандемията имахме лимити, свързани с оборота, който прави лечебното заведение. Този лимит беше до 85% от предварително зададени цифри от НЗОК. Няма месец, в който „Пирогов“ да беше достигнал този лимит, независимо, че се говори за „надписани“ пациенти. Ние не успяхме да достигнем тези лимити, за да се каже: „Ето той нарочно е приемал, или надписвал пациенти, за да може да му даде касата повече пари“. Излиза, че ако НЗОК докаже, че сме приемали неправилно пациенти и се опита да си вземе парите, за които претендира, след това болницата трябва да заведе иск, че не са ни дадени до 85%, които са се полагали по това време на „Пирогов“. Обвинението беше продукт на една политическа акция на служебния министър Стойчо Кацаров, проведена от шефа на НЗОК Петко Салчев. Да уволниш някого с твърдението, че е свършил нещо нередно, а вече повече от година да не са открити доказателства, говори, че уволнението е преднамерено“, каза проф. Балтов.

Припомняме, че той бе освободен като изпълнителен директор и член на директорския борд на „Пирогов“ през февруари 2021 година от служебния министър Стойчо Кацаров с обвинения за финансови нарушения на болницата.

Сега в Министерството на здравеопазването отново връщат екипа на Стойчо Кацаров, но без него.

На въпрос означава ли това, че хората на Кацаров са се справили добре по време на предишните две служебни правителства, проф. Балтов отговори така:

„Ако гледаме какво направиха по време на пандемията... По-време на миналогодишните служебни правителства има най-много починали от ковид. Така че не зная какво наричат добро справяне. Тогава ги критикувахме много, че направиха пандемичен план, който не отговаряше на нуждите на болниците. Видяхме и провалът на ваксинационната кампания. Видяхме и непрозрачните обществени поръчки за щадящи антигенни тестове за учениците. Силно се надявам това да не се случи и сега. В момента никой не говори за ваксинационна кампания, а хората с хронични заболявания, тези над 60 години и работещите в болниците вече би следвало да си поставят втора бустерна доза“.

Според проф. Балтов равносметката от седеммесечното управление на четворната коалиция в здравеопазването е трагична.

„Направиха повече поразии, отколкото да допринесат с нещо за здравеопазването. Те говорят, че са вдигнали заплатите на всички работещи в сектора. Направиха това чрез административен натиск. В повечето лечебни заведения оборотът, който се прави от клинични пътеки - от кешови плащания, е абсолютно недостатъчен, за да бъдат постигнати обещаните основни възнаграждения. Ежемесечно тези лечебни заведения влизат в дефицит. Т. е. искаме да вдигаме заплатите на всички работещи в сектора, прилагайки административни мерки, с които задължаваме директорите на болници да направят нови колективни трудови договори. От друга страна пък здравната каса казва, че ако директорите не направят нови колективни трудови договори, няма да даде новата цена на клиничните пътеки - с 25% нагоре, а ще ги свали на 15%. Това доведе до едно изключително неприятно усещане у хората. Едва ли има директор, който да не иска да вдигне заплатите в лечебното си заведение. Той обаче сега ще бъде обвиняван от Министерството на здравеопазването, че води до дефицит в болницата си, т. е. че не се справя добре мениджърски с финансовите потоци. Това ще доведе до големи проблеми, както в държавните болници, така и в по-малките областни и общински болници. И повечето от директорите го заявиха, защото дефицитите растат и няма как да бъде покрит Фонд „Работна заплата“, който взема повече от 80% от месечния оборот на лечебните заведения. Останалите 20% въобще не стигат за купуване на медикаменти, на консумативи, поддръжка и режийни, които непрекъснато растат“, коментира доскорошният депутат от ГЕРБ-СДС.

По думите му не е изключено това да доведе до фалити и до закриване на болници.

„Но по-възможно е предислоциране към лечебни заведения, където са успели да достигнат параметрите на увеличение на заплатите. Това ще доведе до сериозен дисбаланс в здравната система“, категоричен е той.

Проф. Балтов посочи още, че в момента проектът за реформа в Спешната помощ е зациклил, „защото цените на строително-ремонтните дейности, които трябва да се извършват, както в големи болници, така и в малките са много по-ниски, спрямо сегашните“.

„Инфлацията е изключително висока, някои от строителните материали са поскъпнали с над 100%. Не е актуално вече и остойностяването на труда при тези ремонти и отпуснатите средства са абсолютно недостатъчни вече за извършването на тези ремонти. В „Пирогов“, например се очаква вече пет години започването на този ремонт. За съжаление, фирмата която трябваше да го извърши каза, че на тези стойности тя не може да работи. Трябва или да се инвестира поръчката, което едва ли е възможно, защото това е европейско финансиране. По-скоро трябва да се търси съфинансиране, за да се изпълнят ремонтните дейности. В противен случай ще се наложи в края на 2023 г. да се върнат изключително голяма сума пари (бюджетът на проекта е близо 164 млн. лв.). Срокът на проекта изтича на 24 декември 2023 г. Има над 300 обекта, в които трябва да се извършат строително-ремонтни дейности. Мисля, че няма започнат нито един обект към момента. Това означава, че едва ли ще успеят до края на идната година“, обясни травматологът.

 

„Повдигнахме въпроса и министър Асена Сербезова ни увери, че предстои актуализация на цените, но такава не се случи. Тя едва ли ще се случи и по време на служебното правителство, т. е. ще остане изключително кратък срок, ако дойде ново правителство след изборите в края на 2022 година“, каза проф. Балтов.

На въпрос ще стане ли по-ефективна спешната помощ с шестте медицински хеликоптера, за които вече има обявена обществена поръчка, той отбеляза:

„Това в никакъв случай не означава, че ще имаме HEMS - система за въздушна медицинска помощ. Защото за HEMS освен хеликоптери трябва да има и хора, които да обслужват тези хеликоптери, трябва да има и персонал, който да облита с тези хеликоптери, трябва да има и персонал, който да е обучен как да извършва медицинската дейност. Медицинският екип трябва да е много добре обучен какво се прави, когато си в хеликоптер, как се манипулира един пациент, така че аз лично съм малко песимистично настроен, че обществената поръчка сама по себе си ще даде ефект. Освен това тази поръчки е орязана и се купуват хеликоптери, които няма да имат възможност за нощни полети, няма да имат възможност за летене при по-тежки метеорологични условия, т. е. те ще бъдат силно ограничени в диапазона и времето за обслужване на тежки пациенти. Един качествен хеликоптер едва ли струва 20 млн. лв., защото оборудването, което трябва да бъде вложено в него ще качи значително цената му. На площадките за кацане на хеликоптерите трябва да чакат обучени екипи. За тежките пациенти е необходима страхотна логистика както при излитане, така и при кацане“.

Проф. Балтов посочи кои болници в София разполагат с хеликоптерна площадка.

„Има в „Света Анна“, в недовършения корпус на „Света Екатерина“ и има заложено място за такава площадка в университетска болница „Лозенец“. Представете си един тежък пациент, ако трябва да бъде закаран в някоя от другите болници... Това означава след кацането на хеликоптера пациентът да се транспортира. Правили сме го, имало е през годините пациенти, които са превозвани с хеликоптери, които кацаха на военното летище във Враждебна или на софийското летище и логистиката по транспортиране до болница е отнемала между 30 и 40 минути. Този вид транспорт не е хеликоптерната спешна помощ. HEMS означава буквално 5 минути след кацането на хеликоптера пациентът да бъде вкаран в противошокова зала. Смятам, че с обществената поръчка за шестте хеликоптера се избърза много. Правителството „Петков“ сякаш искаше да покаже, че ето вижте, ние сме записали в програмата си, че ще има HEMS и го правим. Логистиката за истинска въздушна помощ обаче не е направена. А за изграждането на екипите ще са необходими между 3 и 5 години. Защото трябва време за обучение и за развитие на центровете“, категоричен е проф. Асен Балтов.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Има ли фактор, който разколебава доверието ви в честността на вота и изборните резултати?
Покажи резултати Скрий резултати