Проф. Даниел Вълчев: Финансирането на образованието е останало на заден план

Двете неща, които последни се спират в една държава, независимо от епидемиологичната обстановка, са градският транспорт и училището

„Двете неща, които последни се спират в една държава, независимо от епидемиологичната обстановка, са градският транспорт и училището“. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш министър на образованието (2005-2009 г.). Той изрази опасение от ефектите, които ще има онлайн обучението върху качеството на образованието.

„Учениците масово не ходят на училище. Въпросът е дали няма да изпаднат ученици, дори да се води, че ходят на училище? Дали това, което правим вече втора година е правилно? Няма ясна перспектива, докога ще продължи тази ситуация. Правото на образование е нарушено. Важи и за по-големите, защото университети не работят. Ако сега ги върнем присъствено, нещата ще изглеждат така, който има зелен сертификат ще учи присъствено, а тези, които нямат ще са вкъщи пред компютрите. Не ми изглежда равно, напротив това е нарушение на правата. Имам различно мнение по отношение на това, което се практикува по отношение на образователната система “, каза той.

Бившият министър на образованието коментира отпадането на ученици от системата и ширещата се функционална неграмотност.

„Това е един много дълбок въпрос и той трябва да се раздели на две. Децата, които не посещават училище са едната страна на проблема, а от друга са тези, които ходят редовно и правят необходимото да завършат, но имат една функционална неграмотност. Това е проблем и на университетите. Ние имаме завършили висше образование лица, които нямат възможност да се реализират професионално и всъщност са безработни с малко по-висока диплома. Министерството направи една сериозна програма в тази област, но ми е трудна да ви кажа какви са резултатите“, заяви проф. Вълчев.

Привличането на млади хора, които да станат учители е важно, за да се запълни демографската дупка в системата.

„През годините и не само последните 20-30, а още в ученическите ми години, учителската професия не беше от най-престижните. Учителите ми не живееха много добре. Това важи и за времето на социализма. Правят се някакви усилия, но учителската професия не е от най-желаните, особено в малките населени места“, каза проф. Вълчев.

Различието във възгледите на всяко поколение се отразява и върху образователната система

„Това е една от професиите, където трябва да има учене цял живот. Всяко ново поколение има много различни виждания и технологична подготовка. Учителят постоянно трябва да наваксва“, категоричен е той.

Финансирането на образованието е останало на заден план.

„Вижте как са се развивали бюджетите на здравеопазването и на образованието през последните 15 години, бюджетът на здравеопазването се е увеличил, а този на образованието е спаднал под 4% от БВП“, посочи проф. Даниел Вълчев.