Проф. Рачев: 2019 е една от най-топлите, откакто се правят статистики в България

България е бедна на водни ресурси, предупреждава климатологът

Проф. Рачев, променя ли се климатът в България?

Промяна на климата има и то в доста части на света. За България и Балканския полуостров нещата стоят малко по-различно. Ние сме на границата между умерения и субтропичния пояс. Има разнопосочно повишаване на температурите през последните 30 години. Положителна е аномалията през зимата, докато по-малка е разликата за Южна България. През лятото нещата със затоплянето са разнопосочни.

Тази година завършва следващият 30-годишен период, който е препоръчителен на Световната метеорологична организация. Всичките сравнения, когато ние говорим за над нормални температури, поднормални валежи сравняваме с периода 1961 до 1990 г. За този период имаше доста години със сравнително хладно време и хладни лета. Затова през последните години ние непрекъснато говорим за по-топло от нормалното, като под нормално ние разбираме 1961-1990 г. Тази година, която мина, се оказа, че е над нормална. Аномалията е положителна, т.е. температурата в България през 2019 г. беше с около 1 градус и малко по-висока от нормалното.

Ние, обаче сме в един период със значително по-топло време в глобален мащаб. При нас и на Балканите това глобално затопляне не е така ясно изразено, както е в редица други части на света. Най-вече това са големите географски ширини над Северното полукълбо, това е Северният ледовит океан - всичко онова, което се намира на север от 50-тия, 55-тия паралел. Безспорен факт е, че става по-топло. И миналата година България беше по-топло, като ние нямахме рекордни температури в нито един месец, но периодите, в които температурата беше над нормата, бяха повече и продължиха по-дълго време. Затова миналата година, окончателните данни ще излязат след около месец, ще се окаже една от най-топлите години, откакто се правят метеорологични наблюдения в България.

Накъде вървим глобално погледнато?

На вашите читатели трябва да е ясно, че ние излизаме от един ледников период и това затопляне може да се сметне за напълно нормално от природна гледна точка. Естествено, не трябва да се изключва и човешката дейност. Ние вече пряко влияем върху измененията на климата, тъй като стопанската дейност на човека вече е осезателна и огромна. Само за миналата година сме отделили в атмосферата около 35-37 млрд. тона въглероден диоксид, а това е парников газ. Изгорили сме 15 млрд. тона фосилни горива – това са въглища, нефт и природен газ. Човекът участва, колко – това е най-тежкият и болезнен въпрос. И тук има една голяма грешка. Много често замърсяването на въздуха се оприличава на глобалното затопляне, а това са две различни неща. Замърсяването е част от глобалното затопляне, но не всичко.

С мои колеги не изповядваме този катастрофизъм, който се насажда от години наред. Човечеството никога досега не е било толкова богато като цяло. Човечеството никога не е било толкова сито. Никога хората не са имали толкова малка смъртност от недохранване. Общо-взето живеем добре. На този фон, съвсем естествено е, материалните загуби от природни катастрофи да стават все повече и повече.

С всяка измината година щетите, които нанасят природните катаклизми – тайфуни, урагани, цунами, суша, горещи вълни и т.н., те ще стават все повече и повече, защото човечеството вече е навсякъде по света със своята многообразна инфраструктура. Преди 300 г. Ню Орлиънс е основан в САЩ. Преди дори да е минал прословутият ураган „Катрина”, който през 2005 г. уби 1800 американци и нанесе щети за около 65 млрд. долара, е нямало да нанесе абсолютно никакви щети. Хората ги е нямало там. Нямало е инфраструктура. Нямало е какво да се разрушава. Та всяка изминала година едни и същи по обем и сила природни явления нанасят повече материални щети, а пада броят на загиналите хора. Просто хората се адаптират и взимат мерки срещу всички природни бедствия.

В климатичните промени се влагат огромни пари, а вие знаете, че по света властва системата пари-стока-пари, просто парите трябва да се умножават. Затова е много трудно да различим къде свършва доброто намерение и къде започва икономическият интерес. Лично мое мнение е, че навсякъде има огромен икономически интерес. Сега вървим към нисковъглеродна икономика, искаме да спрем глобалното затопляне и климатичните промени, което само по себе си е пълно безумие според мен. Ние сме част от природата и дори да спрем стопанска дейност, глобалното затопляне ще продължи. Въпросът е, че тук се отделят все повече и повече пари, които са свързани с чистотата на въздуха, т. е. с климатичните промени, и тук е слабото звено на цялата система.

Много хора биха искали да вземат тези пари, стотици милиарди. Това са пари, към които международният капитал има сериозни интереси. От вчера имаме нова коалиция в Австрия между десни и зелени, една от най-новите в световен мащаб. В дъното отново са икономическите интереси, защото политиката представлява концентриран израз на икономиката. Питам се, как в България ще махнем битовото отопление на дърва и въглища! Как ще махнем старите автомобили? То всяко едно правителство ще падне веднага, ако въведе някакви ограничения.

Идва ли снегът, за да сложи край на безводието, в т.ч. и в Перник?

Не, за съжаление, казах го и преди месец, никакъв оптимизъм не давам на перничани. Не само на перничани, те и други хора ще започнат да чувстват недостига на вода. Една трета от българското население или 1.5 млн. души живеят при постоянен или временен режим на водата. Това е 21 век. Половината от българите нямат канализация. Това е 21 век. Нищо не е правено от 30 г. капитализъм и 30 г. социализъм. От 60 години почти нищо не е направено, с изключение построяването на няколко язовира, които бяха необходими за привличането на чужда валута - бяха снабдени с вода Варна и Бургас. Оттогава канализации, водопроводи са останали на това ниво, на нивото на 70-те години на миналия век, за най-голямо съжаление. След време чистата вода ще се превърне в проблем. Ще духне вятър и ще отнесе мръсния въздух, но водата няма откъде да я вземете, а България е бедна на водни ресурси.

В следващите дни няма да има сняг. За пореден път Средиземноморският циклон, който чудесно трябваше да се настани над България и да вали два дни, за да изсипе една купчина дъжд и сняг, ще премине южно от България. У нас в неделя и понеделник ще падне снежец, колкото да кажем, че сме януари месец. След това до средата на месеца не се забелязва никаква обстановка, която да доведе до стопански валежи от поне 15 л. на кв.м. Продължава засушаването от август месец. Януари се очертава да бъде по-сух от нормалното и по-топъл с градус и половина. Затова за перничани надеждата е по-строг режим и да се запушат всички онези знайни и незнайни дупчици, от които изтича водата на перничани. Режимът ще става още по-тежък.

Няма вода в „Студена”. Язовирът е стигнал мъртвия си обем, така както в София 90-те години на миналия век беше подложена на воден геноцид. Тогава пиехме от яз. „Искър” от мъртвия обем, един язовир, който е неизточваем, защото е направен от инж. Иван Иванов, а той е геният, който доведе водата до София. Но, както видяхме тогава, заради дребни икономически интереси, няколко милиона произведена електроенергия, можем да източим и неизточваемия язовир „Искър”. Ние сме способни на това нещо. Природата няма вина. Вината е в нас. Като застанем срещу огледалото, виждаме вината.