Проф. Кантарджиев: Въпреки високата заболяемост, мисля, че се намираме в плато и до седмица ще започне спад

Яжте домати преди ваксина, помага срещу тромбози, посъветва директорът на НЦЗПБ

Маските и ограничението в събиранията остават, посочи пред БТВ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести/НЦЗПБ/ проф. Тодор Кантарджиев. Той очаква да започне спад в броя на заразените от ковид, които ежедневно се регистрират у нас.

„Въпреки високата заболяемост, мисля, че се намираме в плато и до седмица ще започне спад в случаите“, прогнозира директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и заместник-председател на Националния щаб ден преди разхлабването на част от мерките у нас. Той напомни, че когато мерките важат повече от 14 дни, се натрупва умора в обществото, защото те са ограничителни.

„Не сме стигнали обаче до крайности, каквито има в други страни, с полицейски час, например. Умора се натрупа не само в хората, но и в органите, които трябва да правят контрола– РЗИ, полицията и Агенцията по храните”, аргументира решението за разхлабване на мерките Кантарджиев. По думите му решенията, които щабът взима, са съобразени най-вече с медицинските показатели.

„Това, което се гледа, е натоварването на болниците“, обясни проф. Кантарджиев. Така, независимо че днес отчитаме абсолютен рекорд по брой новозаразени – над 5000, а настанените в болница хора са с близо 1000 повече от 22 март, когато влязоха в сила сегашните ограничителни мерки, тези цифри не притесняват здравните власти, защото нарастването не е експоненциално.

„Оптимистичното е, че няма 20 000 в болница, че не нарастват експоненциално случаите, че вече сме в едно плато. Поддържаме и това един заразен да не заразява много хора. 1 човек заразява 11 или 12 други”, уточни професорът. Според него другото успокояващо е, че почти 2 млн. българи вече имат някакъв имунитет от преболедуване, среща с вируса, за която не са разбрали или от ваксиниране.

„По официални данни преболедувалите са около 300 хиляди, но броят им най-вероятно е 1,2 млн., тъй като не всички стигат до болница, а други прекарват вируса безсимптомно. Още над 450 000 са ваксинираните и така хората с имунитет са вече около 1,8 - 2 милиона у нас“, подчерта професорът. Той очаква до края на лятото да достигнем нужният процент ваксинирано население, за да има по-слабо разпространение на вируса.

Проф. Кантарджиев посъветва хората да не правят избора си за ваксина емоционално, а да проверят всички данни. Той увери, че ваксината на „АстраЗенека" е добра за възрастните хора и допълни, че при младите по-често се стига до температура, която се поддържа 48 часа и това е неприятно.

„При РНК ваксините е хубаво алергичните хора да се замислят и 1-2 дни преди имунизацията да вземат антиалергични лекарства", посъветва професорът. Той уточни, че страничните ефекти, които притесняват хората при ваксината на „АстраЗенека", могат да се проявяват и при другите видове ваксини.

„Съветвам хората, месец преди да се ваксинират, да приемат малко повече домати и доматен сок. Ликопенът пречи на съсирването на кръвта и на образуването на тромби", напомни той. Според него ваксинираните хора могат да са спокойни в следващите 1-2 години.

„Няма да има нужда от друга имунизация“, изтъкна Кантарджиев, но припомни, че е възможно ваксината срещу коронавируса да стана ежегодна. Той посочи, че засега друг от по-опасните варианти на коронавируса, освен британския, не е открит у нас. През декември разпространението на британския щам у нас е било 20%, а сега се открива в 95% от пробите. Притеснителното е, че засяга децата, бременните и младите хора. Професорът подчерта, че има промяна и в клиничната картина.

„Сега лекарите забелязват резки прояви от дихателната система. Това, което забелязахме при предишния вариант - загубата на обоняние, сега рядко се губи, но отделянето на секрети от горните дихателни пътища е доста подчертано", коментира проф. Кантарджиев.