Проф. Николай Габровски, лекар на 2025 г.: Вълнуващ, дълъг път, упорство, много саможертви

Горд съм с наградата, но тя трябва да е повод да се полагат още повече усилия занапред, споделя един от най-добрите неврохирурзи в България

„Вълнуващ, дълъг път, упорство, много саможертви. Така проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по медицинската дейност на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“, описа нелекия си път в медицината. Проф. Габровски беше отличен със златен приз „Лекар на годината 2025“ на церемония в Историческия музей в понеделник вечерта.

„Много е ценно. Не мога да крия, че се вълнувам много. Разбира се, признанието на колегите и то още повече, тъй като в годините съм бил част и от управителния съвет на Лекарския съюз, знам колко погледи са вперени в тази награда, колко надежди са вперени. Това я прави още по-ценна и не мога да не благодаря на колегите все пак, че видяха усилията ми през последните години и че ме удостоиха с тази награда. Горд съм с това и бих казал, че е много задължаващо, защото макар и получена, всъщност тя трябва да е повод още по-големи усилия да се полагат и занапред ”, заяви той пред БНТ.

Член-кореспондент на Българската академия на науките проф. д-р Николай Габровски е едно от най-ярките имена в съвременната българска медицина, отбелязаха от Българския лекарски съюз. Лекарят сподели, че отличието за него носи както удовлетворение, така и отговорност.

„Всеки човек се изгражда общо взето трудно и бавно, особено в такива професии, които изискат много време и много постоянство. Всеки лекар знае, че за да стане добър в професията си, трябва да отдели години. Когато бях по-млад и разбира се доста по-припрян, баща ми (проф. Стефан Габровски – б. р.) често казваше, че това е маратонско бягане - дълъг път. Дори понякога да успееш да постигнеш бърз успех в някаква къса дистанция, това не би трябвало да означава нещо особено, защото истината е, че пътят е дълъг. И от тази гледна точка разбирам и неговите сълзиотрадост, защото това разбира се е награда и за него. Вълнуващ, дълъг път, упорство, много саможертви. Човек трябва да бъде с много ясна цел пред себе си, според мен, когато реши да стане лекар. Изискват се и саможертви, като цяло неслучайно, както разбира се и за други професии, но човек трябва да усети призванието за себе си, защото това е единственият начин да поема тези тежести с една относителна лекота. Няма край нашата работа. Напротив, според мен, даже колкото по-умел, по-добър ставаш в своята професия, толкова повече задачи имаш. Нашата работа е да помагаме на другите и това, мисля, че трябва да продължи, възможно, най-дълго време, докато разбира се сме в силите и със способностите си. Така че, както има един филм наскоро - битка след битка, няма край”, сподели проф. Габровски.

Той обаче подчерта, че медицината е екипна дейност.

„Дори и в хирургичните специалности, където на преден план излизат уменията на хирурга, никой от нас не може да се справи без екипа около него. В това маратонско бягане е нужно да имаш и хора, които те подкрепят и разбират и ако някой реално страда, докато вървиш по този кариерен път, това е семейството. То със сигурност споделя всички несгоди, пропуснати вечери, развалени празници и заспиването на дивана от преумора, но радостите рядко са споделени. Благодарен съм, че винаги съм имал пълна подкрепа както от съпругата си, така и от децата си“, категоричен е най-добрият лекар на 2025 година.

Неврохирургът заяви, че най-голямата награда не е благодарността на пациента и близките му, когато работата му е успешна, а когато близките на пациента са благодарни и когато има неуспех, съзнавайки, че е направено всичко възможно и съвременната медицина позволява. „Тази оценка е най-висока за мен“, каза още проф. Габровски.