Проф. Таушанов: С над 50% увеличват средствата за онколекарства, а няма пари за биомаркери

„Увеличават се с над 50% средства за онколекарства, но НЕОБЯСНИМО защо няма платени от НЗОК  и 1% за биомаркерна диагностика?! Законодателно не са гарантирани правата на пациентите в България“, заяви пред „24 часа“ председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите адвокат Пламен Таушанов. От няколко месеца той е член на Надзорния съвет на НЗОК, отскоро е избран за Председател на Обществения съвет за правата на пациента (ОССП) към МЗ и участва в заседания на Комисията по здравеопазване.

Таушанов заяви, че липсата на финансиране на биомаркери в онкологията от НЗОК освен всичко друго е „ПРОТИВ“ правото на пациентите в България на достъп на информация, на свободен избор, на безопасност, иновации, избягване на ненужно страдание и болка и индивидуално лечение.

„Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика. НЗОК заплаща само 1 тест за рак на гърдата /HER-2/.

НЗОК заплаща таргетни терапии, базирани на диагностицирането на 9 различни биомаркера, но не заплаща диагностиката за тях. Тази диагностика се осигурява от дарителските програми, подкрепящи частичен достъп до само 4 от 9-те биомаркерни изследвания за бял дроб, необходими, за да се назначи най-подходящата терапия. Останалите са за сметка на пациента и неговите близки. Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, в противен случай няма процедура, по която да получат лечение. За някои индикации поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева“, обясни той.

Между 1000 и 3000 пациента годишно не получават най-подходящото за тях лечение поради липса на достъп до биомаркерна диагностика.

Друг основен проблем за пациентите при някои локализации е, че обикновено взетият при биопсия туморен материал е с много малък размер и често свършва преди да са изследвани всички възможни биомаркери, тъй като сегашната практика на различни дарителски програми изисква отделен срез (проба/материал) за всеки отделен биомаркер. Подходът, който се използва в цяла Европа е в случаите, изискващи тестване на повече биомаркери, да се ползва изчерпателно геномно секвениране, което позволява тестването на всички биомаркери едновременно с един и същи туморен материал. От гледна точка на време, средства и технология на диагностичния процес, е важно на пациентите да се осигуряват т.нар. „панелни биомаркерни изследвания”.

„Поради липсата на ясна, разписана процедура за диагностика или забавената такава, част от пациентите не получават най-подходящата за тях лекарствена терапия навреме, което води до риск от компрометиране на лечението, неправилно разходване на обществения ресурс и допълнителни разходи свързани с лечението им. Забавянето на диагностиката и лечението може да доведе и до смърт.

Ако не се реши въпроса до края на 2023 г., от началото на 2024 г. България ще остане единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с обществени средства.

С този проблем съм запознал Министъра на здравеопазването и Надзорния Съвет на НЗОК. Въпросът, на който нямам отговор е как може допълнително да се осигури за бюджета на НЗОК над 300 млн. лв. (повече от 50% увеличение), а да „няма“ между 5-10 млн. лв. за биомаркери, което ще гарантира „панелни биомаркерни изследвания“, а не единични.

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите беше категоричен, че никъде в Европа частните болници не правят обществени поръчки.  

„Дори НЗОК като най-големия ползвател на обществен ресурс в държавата за лекарства и консумативи не провежда обществени поръчки. Приемането на една такава поправка в ЗОП би имало огромен негативен ефект върху болниците, но най-вече ще затрудни възможността българските граждани, както и здравноосигурените граждани на други страни-членки на ЕС, да упражняват своите здравноосигурителни права в България“, обясни Таушанов.