Проф. Здравко Попов: Възобновен е дебатът за това как да изглежда ЕС

Възходът на крайната десница в Европа има много бащи. "Един от тях е левицата", каза наскоро в интервю за "Шпигел" известният френски философ и социолог Дидие Ерибон. Левицата, загърбила през последните десетилетия социалната политика. През 90-те години на миналия век глобализацията изтръгна от ръцете й грижата за традиционния електорат - хората на наемния труд, и те изпаднали във все по-трудно социално положение, днес вече не припознават традиционните леви партии за свои представители, а крайнодесни популистки формации, разсъждава 70-годишният Ерибон.

Дали крайната десница е във възход - ще разберем утре вечер, но със сигурност в нейните редици има раздвижване. Френският национален сбор изгони от групата "Идентичност и демокрация" в ЕП "Алтернатива за Германия" заради едно интервю, в което германски евродепутат неглижира ролята на СС по време на Третия райх. Преди това се появиха разкритията за прогонването на не-германци от страната, а след това дойдоха и разследванията на прокуратурата за нерегламентирани връзки с цел политическо влияние в полза на чужди държави, Китай и Русия.

Всичко това на Марин Льо Пен във Франция сякаш ѝ дойде в повече и направи услуга на традиционните партии в Германия - тя на практика направи това, което консервативният блок ХДС/ХСС не смее - да посочи вратата на десните популисти. Сега Льо Пен търси съдружие с Джорджа Мелони в Италия.

Президентът на Института за публична политика проф. Здравко Попов си обяснява това с битката за властта във Франция:

"Марин Льо Пен има доста тежка задача – да промени образа си в степен, в която да мобилизира значително повече хора както по линия на сегашните европейски избори, но по скоро твърде отрано да започне да се готви за следващите парламентарни и президентски избори във Франция. Видяхме, че Макрон също започна своята кампания по един или друг начин за тези избори, макар че те са след близо 2 години".

Според него по скоро се мисли за невъзможността да се реализира голямата програма на "Националния сбор" и лично на Марин Льо Пен, ако тя прави такива компромиси.

Тя трябва да разчиства и отминали петна, каквито бяха добрата ѝ дружба с Кремъл, добави проф. Попов в интервю за БНР. И продължи коментара си:

"С течение на времето тя усети, че няма как да постигне голямата си цел, а именно президент на Франция, и голямо мнозинство в парламента, включително в ЕП, и започна да разчиства идолите си и сенките си, които беше понатрупала".

В ЕП ти трябва силен партньор за по-големи реформи, отбеляза проф. Здравко Попов.

Едно беше поведението на Джорджа Мелони в предизборната кампания, друго е като министър-председател, посочи още той и добави, че тя е възприела националните задачи на Италия:

"Както говореше срещу еврозоната и че ще изкара Италия от еврозоната, днес тя и дума не казва за това. Ясно и категорично е про-Украйна, анти-Русия. Има една вече доста по-умерена политика спрямо мигрантите. Радикално против нелегалните мигранти, но в същото време – защитничка на необходимостта от работна ръка за Италия, необходимостта да се селектират мигрантски общности. По нейно време, сега – откакто тя е министър-председател, за една година са влезли толкова мигранти, колкото не са влизали преди тя да се качи".

По думите му тя иска да участва в тази реформа на миграционната политика на ЕС по един нов начин. Поведението ѝ е на държавник, категоричен е проф. Попов и добави, че и Льо Пен иска да бъде мислена като държавник.

"Затова те помъничко влизат в мейнстрийма. Взимат си нещо от мейнстрийма така, че да не изглеждат много абсурдни, парадоксални и негативни спрямо мейнстрийма, а някак да успеят да го овладеят, запазвайки основните ядра на своите идеологически каузи и цели".

Проф. Здравко Попов изказа мнението си, че дебатът за това как да изглежда ЕС се възобнови отново в последните 10 години поради известна слабост на лидерството и управлението на Съюза..

"Този спор е възобновен. Виждаме го като един огромен дебат относно бъдещето на Европа. В него участват различни лидери. Тази ситуация мисля, че ще се отрази в пропорциите в ЕП. И десните, и крайно десните, и консервативните, и реформистките партии не са антиевропейски – те по скоро имат друго разбиране за бъдещето на Европа. Никой не се отказва от цивилизационната функция на Европа и на цивилизационната мисия на Европа в света".

Според него проевропеизмът съществува като водеща тенденция, но той има различни модели.

По думите му голям проблем днес е дали младите поколения възприемат наратива, който беше създаден за интеграцията на Европа след Втората световна война, за свой: 

"Дали той е достатъчно атрактивен и дали той ги вдъхновява да се присъединят или той вече е старомоден за тях. И дали не трябва да се направи нов наратив, който да отговаря значително по-адекватно на въжделенията на младото поколение на Европа. Това е битка за младото поколение".