Прокарват план за ускорен строеж на ветрогенератори върху 6 300 кв. км в България

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е започнало процедура за прибързано прокарване на План за определяне на приоритетни зони за ускорено изграждане на вятърни паркове въпреки критично становище на Омбудсмана на България и на множество организации в неправителствения сектор, юристи, еколози и граждани от засегнатите населени места, където се предвижда изграждането на ветрогенератори. През периода от 10 март – 9 април по време на управлението на служебния кабинет с министър-председател Андрей Гюров е пуснато задание за становища по проект на „План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия“. Въпреки множеството възражения и становища, изпратени от граждани, местни общности и екологични организации, както и въпреки критичните бележки, съдържащи се в официално становище на Националния Омбудсман с ясни препоръка за преработване на Плана, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) продължава ускорено процедурата по приемане на този стратегически документ.

„Само 20 дни след приключване на консултациите по заданието, без да е налице публична информация за реално разглеждане на постъпилите възражения и предложения, без получени официални отговори на всички становища, бе публикуван Доклад за екологична оценка (ДЕО), а сроковете за становища и възражения по него протече в минималните срокове, предвидени в закона. Същевременно значителна част от населението в засегнатите общини не е информирано по ясен, ефективен и достъпен начин за мащаба на Плана, последиците и дългосрочния ефект от неговата реализацията“, алармират в писмо до Обективно.БГ от „Задруга за запазване на България“.

Съгласно законодателството на ЕС, по-специално Директива RED III, по която върви изпълнението на плана за приоритетни зони за ускорено изграждане на ветроогенератори, трябва да има обществено обсъждане във всички засегнати населени места. Вместо това МОСВ прави само едно такова на територията на София, като за него се разбира впоследствие, тъй като нито една от националните медии не съобщава за проблема.

Планът предвижда определяне на 25 приоритетни зони с обща площ над 6 300 кв. км. в редица области на страната, включително:

Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Сливен, София-област, София, Перник, Кюстендил, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

В дадените територии, по картите може да се види ясно колко от тази земя е земеделска:

От общо 636 000 ха: ниви – 463 000, пасища – 37 000, лозе – 10 000, ливади – 10 000

Като от тях:

• I-ва категория земя са: 160 ха
• II-ра категория земя са: 25 000 ха
• III-та категория земя са: 160 000ха
• IV-та категория земя са: 136 000ха

Според публикуваните документи в тези територии се предвижда ускорено развитие и изграждане на електроцентрали за добив на електроенергия от вятърна енергия при значително облекчени административни и екологични процедури за бъдещите инвеститори.

В становището си Омбудсманът посочва редица сериозни проблеми:

• територията на засегнатите населени места не е изключена от плана;
• налице е липса на адекватна оценка на здравните рискове предвид липсата на реална представа за отстояния между границите на населените места и зоните, определени за изграждане на ветрогенератори;
• липса на анализ за шумово и визуално въздействие;
• липса на оценка за въздействието върху земеделските земи и ландшафта;
• недостатъчно обществено участие;
• необходимост от преработване и повторно публикуване на документацията за обществено обсъждане.

Въпреки това МОСВ продължава процедурата без преработване на Плана и без организиране на нови обществени консултации. Към настоящия момент липсва публична информация критичните бележки на обществения защитник и препоръките, съдържащи се в становището му, да са били реално отчетени в процедурата.

Граждани и организации изразяват опасения, че се подготвя дългосрочна промяна
на огромни територии от страната в индустриални енергийни зони без достатъчен
обществен дебат и без гаранции за защита на природата, здравето и поминъка на хората.
Особено сериозни са опасенията относно:

• Въздействието върху човешкото здраве;
• Въздействието върху водоизточници и карстови терени;
• Въздействието върху ландшафта;
• Въздействие върху културно-историческото наследство;
• Въздействие върху туристически дестинации;
• Въздействие върху биоразнообразието на страната;

На практика липсата на участие на засегнатото население впоследствие често се интерпретира от администрацията като липса на обществено несъгласие.