Проучване: Страхът доминира в отношението на българите към Русия

В отношението на българите към Русия доминира не любовта, а страхът. Това показват данни от национално представително проучване на тема: "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия", направено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

42,2% от анкетираните определят руската политика към България като „користна”, 54,3% от запитаните се страхуват „много, малко и донякъде” от окупиране на България от Русия, 62,2 от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75,2% се опасяват от употреба на ядрено оръжие. Това до голяма степен обяснява склонността да се търси неутралитет, „снишаване” и избягване на категорични позиции по отношение на войната в Украйна, пишат от Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Само 10% от българите са категорични, че познават историята на българо-руските отношения. Останалите над 80% не се чувстват уверени в знанията си.

Независимо, че привържениците на членството ни в НАТО имат лек превес – 41,2% срещу 33,3 % против, мнозинството от българите - 50,3% очакват подкрепа от НАТО в случай на агресия срещу страната ни.

Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в големите градове и тези с добри доходи, както и десните избиратели.

Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна означава да бъдем въвлечени във военни действия, затова трябва да сме неутрални, са напълно несъстоятелни и плод на целенасочена руска пропаганда. Положителното, което виждаме в това проучване е, че въпреки всичко руската пропаганда не е толкова успешна", смята проф. Тодор Тагарев, военен експерт и бивш министър на отбраната.

Повече от половината анкетирани познават българо-руските отношения от учебниците преди 90-та година, което на практика означава, че знанията им са плод на съветската интерпретация на събитията. С оглед на факта, че и след 90 г. учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от проучването ясно очертават необходимостта от фундаментално нов подход при изучаването на този аспект на историята ни, смятат от Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Проучването е направено по метода „лице в лице” сред 1002 пълнолетни граждани в периода 16 – 28 април 2022 г.