Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Психолог: Родителите носим бремето понякога да бъдем непопулярни или дори мразени

Общество

Психолог: Родителите носим бремето понякога да бъдем непопулярни или дори мразени

Психолог: Родителите носим бремето понякога да бъдем непопулярни или дори мразени - Tribune.bg
Снимка:

Нашата работа е да съхраним тялото и душата на детето, докато стане достатъчно зряло, отбелязва Славка Зидан

Интервю за Tribune.bg с психолога Славка Зидан за това трябва ли да искаме разрешение от децата си, когато публикуваме снимки с тях в социалните мрежи, кои са допустимите граници в отношенията между родител и дете, какви опасности крие свръхсподелянето на лична информация, каква трябва да бъде ролята ни като родители.

- Наскоро актрисата Гуинет Полтроу повдигна нова тема за обсъждане. Тя публикува в Инстаграм селфи със своята дъщеря, която е на 14. Лицето на тийнейджърката на фотографията почти не се вижда, защото е със ски очила и каска. Снимката събра рекорден брой лайкове. Въпреки това момичето е възмутено и дори се обръща чрез социалната медия към своята майка с думите „Мамо, вече говорихме за това! Не можеш да споделяш нищо с мен, без да съм ти разрешила“. Разбира се това не е единственият пример за подобна реакция на дете към родител. И тук всъщност идва големият въпрос, нарушаваме ли правото на личен живот и на лично пространство на нашите деца, когато публикуваме техни снимки в социалните мрежи? Трябва ли да им искаме разрешение за това?

- Ние, родителите, винаги нарушаваме правото на личен живот на децата си. Това е част от трудовата ни характеристика. Това е част от задачата ни да бъдем родители. Невъзможно е да се развие една устойчива и успешна личност, ако ние винаги се отдръпваме и много стриктно се опитваме да не се конфронтираме с него, ако се стараем да пазим около него някаква почти религиозна тишина. За доброто на детето е важно да бъдат зададени определени рамки. В тях то ще може да се развива спокойно, а когато му станат тесни, ще се бори срещу тях. Когато стане достатъчно силно, ще ги разшири или дори ще излезе, ако вече е достигнало определена зрялост. Така се отглеждат деца способни да отстояват себе си. В нашия случай 14-годишната тинейджърка явно е имала вече разговор с майка си и тук става дума за някакъв диалог, споразумение или може би каприз, ние не знаем това. Ако между родител и дете връзката е добра, има доверие и любов, то тогава родителят ще може да прецени правилно докъде се простират неговите права като родител.

- Кое ни кара да публикуваме снимки на децата си в социалните мрежи? Защо е важно за нас да го правим?

- И отговор на този въпрос няма. Ако един родител сподели снимката на детето си от чиста любов, то друг може да я сподели от чист егоизъм. Винаги има опасност от злоупотреба. Но нашият народ е казал нещо много силно: „Този, когото обичам, и на Бога не го казувам”. Това е доста мъдро! По този повод има и едно много красиво произведение на Халил Джубран – „Вашите деца не са ваши деца”. Препоръчвам го горещо на всеки родител.

- Тъй като по голямата част от социалните медии не разрешават на лица под 13 години да поддържат свой собствен акаунт, съществува риск, когато получат право да влязат в тях, децата да останат меко казано изненадани от това, което другите вече знаят за тях благодарение на публикации на техните родители. Има такива примери в световен мащаб, които показват точно това, как децата се разстройват или засрамват в такива ситуации. Всъщност как може да повлияе на тази крехка психика една споделена снимка, на която детето изобщо не харесва външния си вид, особено в съвременния, изпълнен със суета свят?

- Вие сама отговорихте на въпроса. Именно съвременният свят е изпълнен с празни ценности, защото суета означава празно. Там няма нищо ценно. Външният вид е нещо дадено ни изначално и ние трябва да го харесаме, не да го променяме. Нехаресването на външния вид говори за нехаресване на вътрешния или по-точно непознаване на собствената душа. Прекаленото заиграване с външното в наши дни е пагубно за душата. Ние сме нещо повече от външност и имаме да го осъзнаем. Да се разрешава на децата да имат акаунт след навършване на 13 години е дори твърде рано. Развитието все още не е завършило и новият човек все още не е устойчив.

В миналото след определена възраст момчетата са оставяни сами в гората, където е трябвало да прекарат нощта в колиба. Имали са оръжия, но са били сами. Този ритуал се нарича инициация и всъщност след него момчето вече е приемано за мъж. И в наши дни инициацията е важна. Ролята на такава преди години играеше казармата за момчетата. А днес къде е момента за инициация? Как децата ни да разберат, че са пораснали, и най-вече къде е нашата отговорност като родители да знаем, кога е дошъл онзи момент, в който те ще са готови да се изправят срещу джунглата? Няма яснота в обществото по този въпрос. Има някакви норми, които са доста неясно мотивирани. Те са външни и се преживяват като такива от родителите, свикнали да не си задават въпроси.

Виждате една снимка, а колко много неща излизат от нея.

- Вече има и специален термин за прекалено публикуване на семейна информация в интернет – шейрънтинг. Той идва от английските думи споделям и родител. Смятате ли, че това явление представлява реална опасност за развитието на подрастващите?

- Всичко прекалено е прекалено. Опитайте да поливате едно цвете прекалено и ще разберете каква е опасността и за подрастващите.

- Според психолози свръхсподелянето на лична информация може да превърне родителството в състезание за внимание от една страна, а от друга да попречи на децата да развият свой собствен образ в мрежата, какво е вашето мнение?

- Детето е една развиваща се единица. То се нуждае от сигурност, за да може да завърши развитието си относително здраво физически, но най-вече психически. Представете си сега, че една бременна жена час по час вади плода от утробата си, за да го покаже. Няма да се получи нали? Същото е и с вече родените деца. Те са родени в семейството, което е тяхната утроба, но все още не са напълно готови за света. Не само социалните мрежи, много неща могат да окажат пагубно влияние върху развитието на детето – кино, телевизия, съвременната музика и видеоклипове, разрушените семейства, дори училището. Колкото повече отдалечаваме развитието на детето си от естествените природни закони, толкова по-нещастни, болни, депресивни, невротични и дори психотични ще стават децата ни.

От друга страна свръхсподелянето от страна на родителите, явно говори за една невроза. Родителят изпитва чувства, които не осъзнава напълно. Напрежението от тези неосъзнати чувства се разтоварва, през свърхсподелянето. Това е някаква компулсия, която може да граничи с болест, но не е задължително.

Неврозата сама по себе си, не е болест. Тя е концентрация на психична енергия. Психиката се опитва да доведе нещо в съзнанието. Родителят има да осъзнае нещо за себе си чрез детето. И когато той не прави нищо да осъзнае напълно ролята си на пазител на един нов живот, може да се стигне до злоупотреба и себезадоволяване т.е. родителят изяжда собственото си дете. Това е прословутият митологичен мотив за бог Кронос, който поглъща децата си цели, за да не бъде детрониран от тях. И така стигаме до ключовият момент, кога децата ни са достатъчно големи, за да ги питаме за тяхното мнение. И отговорът е винаги. Ние ги питаме винаги и после въз основа на нашия опит отговорно вземаме решение какво да направим, дори ако това е точно обратното на това, което детето е споделило. Никога никой не е обещавал, че да си родител ще бъде само весело.

Спомням си, когато 25-годишната ми дъщеря ми благодари, че преди години не и разреших да си направи пиърсинг. Ние като родители трябва да приемем бремето да бъдем непопулярни, необичани и дори на моменти мразени. Нашата работа е да съхраним тялото и душата на детето докато то стане достатъчно зряло.

- Разбира се, не на последно място, може би в желанието си да споделим своята радост с целия свят, пропускаме нещо съществено – безопасността на своите деца. Всъщност ги излагаме на един сериозен риск. Защо се получава така, какво бихте посъветвали и родителите, и децата по този въпрос?

Отчуждението на космополитното общество е проблемът. Милиони сме заедно на едно място, но никога преди не сме били толкова самотни. Социалните мрежи са един виртуален мегдан, но съгласете се, че онези, които в миналото са викали и са се показвали на мегдана, всъщност са се излагали. Излагам се означава точно това – показвам се, но в него има и една корекция. Да се показвам прекалено не е добре! Ако искаме да отгледаме здрави деца, на първо място трябва да се погрижим за своето здраве – физическо, психическо, емоционално. Трябва да възстановим връзките помежду си, но не през виртуалните пространства, а през сетивните. Там, където пространството е интимно – тоест в него са допуснати точно определени хора и физическото присъствие само по себе си е лечебно. Човек е енергия, която търси да се свърже и по този начин да опознае себе си. Социалните мрежи са се превърнали в своегорода летища. Всеки е там с някакъв багаж, но това далеч не е всичкият багаж на човека. Нека не им отдаваме прекалено значима роля. Ние имаме да караме ски с децата си, да си правим селфита с тях, да готвим с тях, да пеем с тях, да танцуваме с тях, да говорим с тях, да се караме с тях и защо не, когато сме сгрешили, да им се извиним, но нека не прехвърляме нашата отговорност върху тях, като им искаме разрешение. Разрешението е вменено в ролята на родителя, не на детето. За да бъдат децата ни здрави, трябва ние като родители да бъдем здрави. Което означава да можем да приемем да бъдем непопулярни, колкото и да е неприятно това.

Андреа Драганова


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети