Родните череши се очакват на двойни цени: Около 10 лв./кг.

Ако има български плодове това лято на пазара, ще са в много малки количества. Причината - студовете в края на март, заради които са измръзнали дръвчетата. Такива поражения вследствие на студените дни не е имало от 15 години, твърдят от Асоциацията на овощарите в България, предава „24 часа“. Засегнати са най-вече насажденията в източната част на страната и в района на Пловдив и Пазарджик, пораженията са върху череши, праскови, нектарини и кайсии.

Ранните български череши излизат на пазара в последните две седмици на май и първата седмица на юни, но тази година се очаква реколтата да е слаба.

Производителите прогнозират, че цената им няма да е по-ниска от 10 лв. за килограм - двойно по-висока от миналата година. Малки ще са количествата и от български праскови и кайсии.

Сливите са другите плодове, по които има поражения от студа, но не чак толкова и реколтата щяла да е сравнително добра. При ябълките и крушите на места също има измръзнали, но не са в такива мащаби, както при прасковите и черешите, обясниха от асоциацията.

За да се застраховат от лошите климатични условия, някои от производителите отглеждат по няколко култури. Например едновременно череши, сливи и ябълки, тъй имат различна чувствителност към студа. Но тази година и това не е помогнало, защото на 30 март например температурите паднаха до минус 6 градуса.

А на тези култури им трябват 2-3 часа на минусови температури, за да измръзнат.

Приходите на овощарите най-вероятно няма да стигнат. Разходът в овощните градини бил между 500 и 1000 лв. на декар за сезон и тези пари трябва да бъдат похарчени без значение дали има продукция, или не. Част от фермерите, които са потърпевши от измръзването, са подали заявления в общинските комисии по земеделие за пропаднали площи. По информация на Министерството на земеделието от всички декларации, общо са засегнати 4100 хектара.

Друг проблем е, че стопаните няма как да си застраховат насажденията срещу измръзване или слана преди 20 април. Застрахователните компании покриват този риск за събитие, настъпило след 20 април, а тогава вече няма смисъл, оплакват се фермерите.