Сагата с разменените бебета в "Шейново" на финал, една от майките е допринесла за размяната

Адвокат Величка Костадинова, която представлява болница "Шейново", обясни, че и в самото съдебно решение съдът изрично отбелязва оказаното съдействие от страна на болницата във връзка с извършването на ДНК експертизите и с разплитане на случая.

По думите ѝ постановеното решение е важно за развитието на правото.

"Всяко едно лице е длъжно да положи дължимата грижа така, че да ограничи вредите, дори тогава когато това не е предвидено изрично в нормативен акт, а произтича от чисто житейските правила", смята адвокатката. Тя обясни, че по делото безспорно е установено, че при изписването майката е удостоверила със собствения си подпис, че получава бебе с конкретен номер.

"В лечебните заведения новородените нямат имена, а се идентифицират с техните номера. В крайния документ, с който на майката е предадено новороденото, изрично е посочен номерът на бебето, който всъщност е посочен и на самите гривни, които стоят на ръцете на майката и на новороденото, и тя е подписала този документ, че получава бебе с такъв номер", посочва юриската.

На въпрос дали става дума за недоглеждане или небрежност, тя отговори, че когато подпишеш един документ, ти удостоверяваш определени обстоятелства. И това има последици.

По думите ѝ съдът е преценил, че ако майката е проверила номера на гривната и номера, посочен в документа при изписването, вредите биха били ограничени.

"Действително съдът, според мен, изключително справедливо определя, че и двете страни всъщност не са положили достатъчно старание – не са спазени от страна на лечебното заведение правилата, а от страна на майката не е положена елементарна дължима грижа по отношение на това да провери какъв документ подписва, след като го удостоверява с подписа си, поради което съдът приема, че отговорността за вредите е поравно и на двете страни", изтъква Костадинова. В резултат на това обезщетението, присъдено на майката, е намалено наполовина.

"Предупредихме тогава, че не отговаря по никакъв начин на съдебната практика. Макар този случай да беше безпрецедентен, това не обуславяше и не налагаше присъждане на безпрецедентно обезщетение, каквото се претендираше", отбелязва юристката. Тя уточнява, че именно високият размер на претенцията е бил причината да не се стигне до извънсъдебно споразумение.

Адвокат Костадинова припомни, че с другото семейство е било постигнато споразумение и съдебното производство е приключило.

"Те бяха също предявили съдебна претенция, но в рамките на заведеното дело, в рамките на самото производство, се постигна споразумение между майката и лечебното заведение и спорът приключи", обяснява Костадинова.

Тя коментира и промените, предприети в болница "Шейново" след инцидента.

"След този инцидент в болница „Шейново“ бяха предприети промени в протоколите, които са свързани с идентификацията на новородените на различни нива", подчерта адвокатът на лечебното заведение.

Според Костадинова в мотивите си Върховният касационен съд е обърнал внимание и на още един факт по делото.

"Прави впечатление, че съдът изключително задълбочено е гледал доказателствата и всъщност се позовава и на обстоятелството, че в момента, в който майката се усъмнила по отношение на това дали отглежда собственото си биологично дете, всъщност първото нещо, което е направила, е да провери гривните. Тоест факт е, че майката е знаела какво е значението на гривните, независимо от това, че това обстоятелство беше отричано", коментира адвокат Костадинова.