Съюзът на писателите скочи срещу антибългарска постановка на Джон Малкович в Народния театър

Съюзът на писателите в България излезе с остра позиция по повод започналата подготовка на театралната постановка „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу под режисурата на американския актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович.

„Въпреки протестите, предупрежденията и възмущението, което хора от различни възрасти и слоеве на нашето общество отправиха към упълномощените власти, представителите на отговорната държавна администрация с типичното си за такива случаи бездействие, с недомлъвки и конспиративни ходове допуснаха на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ да бъде поставена антибългарската пиеса“, казват писателите в официална позиция.

„В официалните отговори на заявеното от Управителния съвет на Съюза на българските писатели становище съответните държавни органи си измиват ръцете с лицемерното обяснение, че законната им намеса щяла да се изтълкува като „цензура“ и накърняване на „творческата свобода“. С подобни дежурни увъртания управленците си затвориха очите за този срамен и оскърбителен за народа ни акт. Друг въпрос е коя е причината за такова поведение – нечия външна воля, политиката на отродителство или традиционната корупция, която тресе напоследък българския театър?

Този път рекламната прелюдия на упражненията на Малкович не предизвика звън на литаври и небесни дитирамби – конфузно помълчават и иначе невъздържаните ни медии. В такива случаи Радой Ралин казваше, че се прави всичко хем вълкът да е сит, хем овцете да не се разлаят. Напомня ли ви това поговорката за лудия и баницата?

Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен. Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!

Ваша е и отговорността пред паметта на героите и пред историята. Тя няма да отмине нито услужливците, довели в Народния театър Дж. Малкович и осигурили му сочен хонорар за ругатнята, която се готви да ни отправи от неговата сцена, нито онези, които пресътворяват „с талант и вдъхновение“ това „позорище“. Мераклиите да се „посмеят“ по този недопустим начин с търпението ни не са добре дошли тук.

Мястото на такива „творби“ не е в България“, заявява от Управителния съвет на Съюза на българските писатели

Припомняме, че Малкович вече репетира в София пиесата, в чийто сюжет е битката при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Избран е актьорският състав, а представлението ще се играе 8 пъти на голяма сцена между 7 ноември и 31 декември.

Народният театър представя работата на Джон Малкович като „романтична антивоенна комедия“.

„Войната вече не се свързва с идеите за героизъм, саможертва, свобода и човешко достойнство, а със страдание, ужас и смърт. Джон Малкович прави романтична антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират обратно към нас още по-осезаеми“, пише в представянето.

БГНЕС припомня още, че битката при Сливница от преди почти 140 години, е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Разликата в числеността между българските и сръбските части е огромна - 7:1 в полза на Сърбия. Българите отстъпват, достигайки до Сливнишката отбранителна линия. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).

Ние сме нападнати от сръбска войска, която е в размер на 48 хил. души, т.е. шест пъти по-многобройна войска. Крал Милан е обявил в Сърбия, че прави запас и събира доброволци, защото ще водят боеве за освобождаване на Южна Сърбия и Македония, т.е. използва лъжата, че ще се водят боеве с Турция, за да събере войска срещу България.

Той насочва един лъч към Видин, един между Радомир и Кюстендил и основната му ударна сила е била насочена по пътя Цариброд - Сливница - София. Тук той действа с Нишавската армия и успоредно на нея пуска през село Врабча, Филиповци, Трън и Брезник Моравската дивизия, която е имала за цел да подсигурява с отряди основната нишавска армия и в същото време планът е бил минавайки зад село Гургулят - между селата Гълъбовци и Храбърско, да засилят позициите на сърбите в Сливница.

Българските военни тогава са решили твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Ал. Батенберг, искат всичко ценно каквото има в София да се изнесе и да чакат сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска до Сливница.

По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с тези изстрели, българите спират сърбите, когато прииждат за два дни - 5 и 6 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София - нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, въздействат с трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Когато се води битката в Сливница на 6-7 ноември, тогава са били и най-тежките боеве, изходът от битката е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тази артилерия е нанесла сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София.

Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине, а 1200 души са пленени. Точно това е мястото, където в боевете се включва цяло село - жени, мъже и деца се изправят срещу сърбите, кой с каквото може да се бие - вили и лопати.

В тези сражения българите дават 602 жертви, а сърбите - 674. На 7-ми сърбите се оттеглят. Това се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска.

В дните след това до 21 ноември българите настъпват в сръбска територия, но Великите сили не позволяват да стигнат далеч. В резултат на тези военни действия е Берлинският договор, на който ние дори не сме поканени като свидетели. При подписването на този договор Русия застава на страната на Сърбия.

Интересен факт е и това, че във войната не участва нито един руски войник. Армията ни разполага с руско оръжие, но истината е, че руснаците са на страната на Сърбия. На наша страна участват само 17 души финландски войници - доброволци и няколко момчета - италианци, които са правили жп линията Костинброд-Калотина.

След битката, всички убити са погребани на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави църква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище. Църквата е наречена “Св. Илия”. По ирония на съдбата майсторите са били сърби. След като църквата се руши, нещо, което според местните е, защото сърбите са направили слаби основите на църквата, на нейно място е изграден Пантеон на загиналите. Това става през 1986 г. като инициатор е била Людмила Живкова.