Шокиращата изповед на Алекс: Най-страшното е да видиш дете с букет цветя на пресен гроб

Иван Ласкин ѝ казал: Сашке, ще се справя, ще си отгледам детето

„Аз съм в нищото, на дъното съм все още, объркана съм много, не знам какво ми се случва, как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното. Само, изгубено в гората.“ Това е първата изповед, която прави Александра Сърчаджиева след смъртта на Иван Ласкин на 6 януари.

"Не мога да се събера, в ступор съм, изпитвам много емоции, не мога да рева дори. Искам да викам, да троша, да ударя дъното, да излезе всичко. Не знам дали съм стегната, защото имам дете, знам, че нямам избор и трябва да продължа напред", разказа тя пред Мон Дьо по NOVA телевизия.

"Страх ме е как ще си отгледам детето. Моята най-лоша представа между мен и Иван, беше, че може някой ден да се разделим, не съм си представяла, че ще загубя най-любимия си човек - за втори път. Не съм си представяла, че ще отговарям на едно дете защо Господ прибира хубавите хора, а лошите оставя. Иван бе всичко за мен - баща, мъж, любовник, закрила, всичко", добави Алекс.

За дъщеря ѝ, тя сподели, че София приема много трудно загубата, защото са имали много силна връзка, в която Алекс дори не е участвала.

"Каза ми, че съм най-гадната майка на света, каза ми, че е трябвало да ѝ го кажа като стане на 10 години. Имаше дни, в които не искаше да разговаря с мен. Сега е вкопчена в мен, защото я е страх да не си отида и аз. Беше ми сърдита защо не е била на погребението, след това ме помоли да отидем на гробищата. Това беше най-ужасната гледка, която съм виждала в живота си - малко дете, с букет цветя на пресен гроб. Тя каза - той тук ли е, може ли да го изровиш, за да го прегърна?", разказа Алекс.

"Моята трагедия е публична, всички те гледат как страдаш, безумни неща се пишат. Когато се случи нещо такова, човек трябва да се смири. На цялата ми трагедия трябваше да обясня какво е жълта преса", сподели още тя.

"Два месеца и половина живяхме във Втора градска. Имаше цироза. Беше късно, там беше станала някаква инфекция на здравия крак. Хората ми казаха, че единственият му шанс е спешна трансплантация на дроб, защото черният дроб не може да издържи тази инфекция. Цироза може да получиш и не от алкохола. Това беше поредната му изцепка да изтърси за алкохола. Той реши отново всички да гръмнат. Иван е пил, колкото всеки средностатистически българин", каза Сърчаджиева.

"Не съм му гневна, няма за какво. Той не искаше да умре. Когато се видяхме с него на 20 декември, ми каза: Ей Сашке, ще се справя, ще изляза оттук, ще си отгледам детето и ще отидем някъде на пътешествие, кратко... и той отиде на пътуване, а аз останах на гарата да го чакам. Това беше последния разговор с него, плакахме много", добави тя.

"Вкъщи където и да се обърна, навсякъде е той. Аз съм била много обичана и прегръщана. Не съм заспивала непрегърната. Липса ми всичко, бележките сутрин, кафето, което ми приготвяше. Смъртта на Иван ми отвори очите, че трябва сама да се боря. Просто искам тази болка да излезе от мен. Искам да я изрева и да я изкрещя", сподели Алекс.