Силата на вярата и традициите в изложбата „Икони“ на Лили Владимирова и Емил Чушев в арт галерия „Нюанс“

„Всеки един автор, който рисува икони, няма как да не е свързан с Бога“, категоричен е Емо Чушев

По случай един от най-големите християнски празници „Рождество Христово“, в навечерието на Нова година, арт галерия „Нюанс“ озарява душите ни със светлина и надежда, като ни разкрива силата на вярата, традициите и любовта, които ни обединяват и ни правят по-добри, чрез изложбата „Икони“ на Лили Владимирова и Емил Чушев. Едва за втори път почитателите на изкуството имат възможността да видят непоказвани досега произведения, рисувани в последните две години от двамата иконописци, които по забележителен начин възкресяват традицията на класическата православно-църковна живопис.

„Поводът за настоящата изложба е Рождество Христово. Дори в последните месеци Лили успя да нарисува Рождественската сцена. Тайно се надявахме, че ще е готова за самото откриване на изложбата и за щастие се случи. Една великолепна икона, която е нейна интерпретация на тази тема – Рождество  Христово. Идеята и този път като миналия бих казал, че възникна спонтанно, защото точно по Коледа е хубаво човек да даде израз на своите творчески виждания. Ние иконописците рядко успяваме да съберем толкова произведения, че да направим една такава представителна изложба. Чисто и просто това, което рисуваме, или го работим по поръчка, или се прави с идея да бъде показано. Но толкова много икони, в тази експозиция са над 30 работи, досега не сме успявали да съберем за такъв кратък период от време“. Това разкрива пред Tribune един от авторите на изложбата Емил Чушев.

По думите му подготовката на подобна изложба е трудна, тъй като технологичният процес преди самото рисуване на иконата е дълъг, трудоемък и изисква много търпение.

В изложбата ще откриете познати библейски сцени, при създаването на които са спазени стриктно традицията и канона. Въпреки това Лили и Емил се стараят да представят своя съвременен прочит в иконописта – един леко позабравен в наши дни жанр от живописта. Придържайки се изцяло към старата технология, те грижовно подготвят подходящи дъски, полагат ленени платна, грундират, шлайфат и чак тогава рисуват първо с молив, после гравират рисунката. След това полагат 8 слоя полимент на местата, където иконата ще се позлатява с 22-каратовото злато. Впоследствие златното покритие се полира с ахат, изолира се с лак и тогава те рисуват образите с яйчна темпера. Накрая полагат няколко вида лак, които съхраняват изображенията и позлатата за столетия напред.

„Миналата зима успяхме да подготвим повечето от основите, върху които да работим, включително и дърворезби, и от лятото започнахме да рисуваме активно. Пролетта, лятото и есента бяха трите сезона, в които основно бе концентрирана работата ни и през които съумяхме да подготвим изложбата“, разказва Емил Чушев.

Лили Владимирова споделя, че най-голямо вдъхновение за създаването на своите икони намира сред тишината и зеленината на ателието в полите на Витоша, което делят заедно с Емил Чушев. За художникът-реставратор е различно. Музата при него идва най-лесно, когато е край морето, с морския бриз, лятно време на караваната му. Морето за Емил е олицетворение на свободата, това е единственото място, което отваря всичките му сетива и разпалва творческите му търсения.

„Лили рисува почти непрекъснато през годината, съчетавайки и работата си тук в галерията. При мен, освен през лятото, това почти не може да се случи през останалата част от годината. Лятото, когато не съм в София, работя много спокойно на морето. Атмосферата и всичко, което ме заобикаля там, ми дава допълнителен стимул и удоволствие да седна и да рисувам икони“, признава художникът.

Той с радост отбелязва, че след двете тежки години на ковид, хората не са изгубили потребността си от изкуство и култура, а напротив именно духовното ги е съхранило в тези тежки времена.

„Това, което виждам чрез нашата изложба е отношението на хората към тази наша традиция в българското изобразително изкуство. Нещо, което се пази от векове. Повечето от художниците, които са творили през 8-и, 9-и, 10-и, 11-и, 12-и век и през Средновековието, не са известни, но пък образците, които са създали, продължават да будят интереса, възхищението и поклонничеството на българския народ, и не само. Факт е, че едно от първите неща, които правят чужденците, които идват в София било на екскурзия, било по друг повод, е да посетят дали криптата на „Александър Невски“, където са събрани най-красивите и ценни образци на българското църковно изкуство, дали Археологическия музей, където също има великолепни образци, дали някое друго свято място. Тоест интересът към иконописта и към иконата винаги е бил много сериозен. Дори човек не е необходимо да бъде кой знае колко набожен, че да може да възприема това изкуство, да му се наслаждава и да се възхищава от него. Ние имаме картини отпреди 100-200 години, но имаме икони от 1000 години, което значи, че това изкуство е преминало през вековете и тези образци, които са достигнали до нас показват зрелостта на самите художници, които са творили по онова време. Удивително е, че те дори не са имали възможност да учат някъде на академично ниво през тези векове. Разбира се, създавали са се школи, имало е учители. Те са сядали и цял живот това са правели, били са отдадени до крайност на това изкуство. Един монарх Рафаил от Рилския манастир, например, е работил в продължение на 10-12 години един кръст, след което е ослепял. Това показва, че любовта на тези, които създават това изкуство, е не само към иконописта, а е най-вече отношение към Бог, към религията. Всеки един автор, който рисува икони, няма как да не е свързан с Бога“, категоричен е Емо Чушев.

Лили Владимирова работи основно по възрожденски образци. Сюжетите често са многофигурни и сложни, но дори и при изображенията на един светец образът е с богата, прецизна орнаментация, изискваща специален усет към детайла. Иконите ѝ са жизнени и празнични. Четейки житията на светците, които изобразява, тя съумява да предаде на всяко едно изражение определен дух и задълбоченост.

Емил Чушев от своя страна работи предимно по византийски образци – традиция, неизменно свързана с българската история. Тяхната иконография е по-лека и по-семпла. Неговите изображения са тихи и смирени. Никога не започва икона случайно, решението за всеки негов сюжет е провокирано от случка, сън или мисъл.

Той разказа специално за Tribune една много интригуваща и интимна история от своя творчески свят – как преди време именно такъв пророчески, знаков сън го подтиква да нарисува една от своите емблематични икони. Тази история е още едно доказателство за силата на вярата и нейната основополагаща роля в иконописта и живота на всеки един иконописец.

„Преди две-три години имах много интересен сън, който ми показа икона, която се носеше по вълните на една голяма река. Аз се хвърлих във водата, взех я, извадих я и видях, че всъщност на нея са изобразени двама светци – Христос и Свети Никола. Като иконография не знам някъде да е било правено, двамата да са изобразени един до друг в една икона. След като се събудих попитах един свещеник дали, ако се направи такова изображение няма да бъде в разрез с канона, той ми отговори, че няма такова нещо. Аз още на следващия ден седнах, подготвих всичко и нарисувах две изображения с двамата светци един до друг – Христос и Свети Никола. Те бяха изцяло моя идея, с моя иконография, така, както аз ги виждам. Тогава си помислих какво точно трябва да направя с тази икона. Взех иконата и я занесох в един храм на „Бъкстон“. Защо? Там служеше един свещеник, който ме е кръщавал навремето. Реших, че най-доброто място, където може да стои това мое произведение е точно в тази църква. Взех иконата, срещнах се с отеца и я дарих на църквата. За мое щастие тази икона продължава да стои там, което е много интересно. Сигурно има някаква сила в нея, която се предава на хората, които я съзерцават“, сподели с вълнение Емил Чушев.

Как обаче се заражда любовта му към иконописта?

„Моя баща беше иконописец. Той заедно с още няколко колеги успяха в края на 50-те и началото на 60-те години да възродят иконописта в България. Естествено заради това те бяха подложени на доста гонения и неприятности, имайки предвид времето тогава. Въпреки всичко те ходеха по църквите, изучаваха образците и без почти никакви познания по технология, нямаше къде да се учиш по онова време, седнаха и започнаха да правят икони. В България през онези години почти нямаха пазар и повечето работи, които изработваха, изкарваха навън. Обикаляха цяла Европа, имаше голям интерес към българската икона, правеха се много изложби. Всъщност моите първи опити в иконописта бяха преди да вляза в казармата, 17-18-годишен. Баща ми подготвяше нова изложба и аз започнах да му помагам. Интересното е, че той не ми разрешаваше да правя образите, а ми даваше възможност да работя само върху дрехите, пейзажите и другите детайли, образите бяха запазени за него. Това разбира се продължи сравнително кратко време. След като мина казармата и влязох в Художествената академия, придобих нови знания и умения по техника и технология, и оттам нататък вече започнах сериозно да се занимавам с иконопис и самостоятелно да работя“, разкрива още художникът.

Лили Владимирова и Емил Чушев могат да се похвалят с дългогодишно приятелство. Вече повече от 10 години двамата работят съвместно, като ръководят успешно една от най-известните галерии у нас, а именно Арт галерия „Нюанс“, и същевременно не спират да се изявяват и да се развиват в своята сфера на изкуството. Как се ражда тандемът – Лили Владимирова и Емил Чушев и каква е тайната на една такава дълголетна творческа връзка, от първо лице разказва Емил:

„Като повечето неща в живота и срещата ни с Лили не е случайна. Тя и съпругът и Владо са завършили стенопис. Преди години те имаха  една поръчка за икони, но се оказа, че дъските не са били добре изсъхнали и един ден преди да ги предадат, се спукаха. Тогава Владо ми се обади за помощ. Аз бях все още млад реставратор, но имах известни умения и знаех с какво се захващам. Веднага ги уверих, че ще дойда на другата сутрин и всичко ще бъде наред. Наистина успяхме да спасим положението, иконите се издадоха и оттам нататък тръгна нашето приятелство. С Лили, след като си отгледа децата и те пораснаха, се срещнахме един ден и решихме да работим заедно. Тя дойде в ателието при мен и така започна нашата обща иконописна традиция. Трябва да подчертая, че всеки от нас си има свой собствен работен кът, в който твори. А пък идеята за галерията даде Владо, който един ден дойде в ателието и ни каза „Защо не вземете да отворите една галерия?“. Явно, че той вече си го беше решил, защото това помещение беше купено и той го подари на Лили за нейна годишнина. Първата изложба, с която открихме галерията, беше с икони на Лили и беше съпътсвана от любопитни събития. Така продължаваме вече години наред да рисуваме заедно и да споделяме успехи и неуспехи“, откровен е Емил.

Той отправи и своите новогодишни пожелания към българския народ:

„Да са живи и здрави всички българи, да имат вяра в Бог, в Рождеството и да се радват на тези хубави празници със своите семейства. Отидете, запалете свещичка за здраве в храма! Мисля, че бъдещето на българския народ ще бъде светло. Ще бъдем един благоденстващ народ! Ситуацията е такава, че малко се съмняваме в тези неща, но аз винаги съм бил оптимист“.

Ако и вие искате да се потопите в иконописния свят на Лили Владимирова и Емил Чушев и да усетите магията на вярата, заповядайте в Арт галерия „Нюанс“ до 8 януари 2023 година! Ще се уверите, че този много важен елемент от българската живопис и традиция се пази и развива и до ден днешен!