Символиката на великденските яйца

Доц. д-р Петя Банкова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките

Яйцето в началото на сътворението

Трудно ще открием митологични представи за създаването на света, в които да не присъства яйцето. Индуси, гърци, римляни – всички приемат този животински продукт като първоизточник на живот, сила и светлина. Дали яйцето е златно, или боядисано червено, дали е сурово, или сварено – то присъства в обичаите и вярванията на хората по нашите земи. Християни, мюсюлмани и евреи чукват сурово яйце, когато къпят новороденото бебе, за да е мека и блестяща кожата му. Няколко месечното бебе се захранва най-напред с жълтък от сварено яйце, за да е здраво и умно. Ако деца (братя и сестри), родени в един месец (но в различни години) често боледуват, им дават да изядат яйце с два жълтъка, като по този начин вярват, че ще направят съдбата им по-добра. Ако едното от тях почине, дават на другото да изяде яйце или изкопават символичен гроб, в който заравят яйце. Сварено яйце поставяли в люлката на новороденото да го пази от зли сили. С яйце намазват питката, която раздават на гостите, дошли по повод 40 дена от раждането на бебето или когато то за първи път проходи. Пак на прощапулка понякога търкулват пред детето сварено яйце с вярата, че то ще му „покаже пътя” към щастието и радостта от бъдещата професия. В българския песенен и приказен фолклор съществуват множество доказателства, съхранили представите на хората, живели по нашите земи от Древността до наши дни за яйцето като тъждествен символ на слънцето. Като изследовател на детските игрословици съм срещала запазена в архивните източници обичайната практика децата да се обръщат към Слънцето с думите: „Изгрей слънчице и аз ще ти кажа къде мойта майка пържи яйчица в орехова шумица!“ Така малките членове на общността, които са най-подходящите посредници между хората и божествата, приканват Слънцето да изгрее. Известната етнографка проф. Иваничка Георгиева твърди, че „Яйцето като метафора на слънцето и символ на пролетното възраждане на природата заема важно място в народната обредност. Вероятно затова то има и продуцираща, и предпазна, и отблъскваща магическа сила“. Яйце се използвало от бабата баячка и знахарка, за да излекува уплах при малките деца.

С яйце са свързани и празниците Сирни заговезни (когато сварено яйце се „ламка”, завързано с червен конец); Лазаровден (когато лазарките получават сурови бели яйца в дар за направените благословии) и Гергьовден, когато овчарите носят яйце в торбата си, за да има повече агнета през годината.

Великденското яйце

Яйцата имат своята най-голяма магична сила в периода на Великденските празници. Добре известно е, че по традиция, през цялата Страстна седмица до Великден не се върши никаква домашна работа, така че е добре пролетното почистване да е извършено в началото на месеца. Особена забрана има за пране и шиене в четвъртък, защото се вярва, че ако тези дейности се извършват, през лятото ще валят градушки. В същия ден се месят и великденските козунаци, които се украсяват с яйца или плетеници от тесто. В четвъртък или в събота сутринта се боядисват и яйцата. Те се варят в подсолена вода и се приема, че техните черупки имат предпазваща и продуцираща сила. На времето с тях са захранвали домашния добитък да е здрав през годината. Първото боядисано яйце задължително е червено и с него най-възрастната жена в семейството чертае кръстен знак по челата на всички вкъщи. Това яйце се запазва пред иконата или в хладилника. На следваща година по него се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише лошо това означава, че идната година ще бъда щастлива и берекетна. Останалите яйца се боядисват и украсяват по най-различни начини, като естествено накрая се натриват с олио, за да са лъскави.

Изключително силна е магията на червеното великденско яйце. Казват, че червеното великденско яйце грее като слънце, затова го носят в кошарите, за да не ослепеят овцете и да се разгубят.

В един от вариантите историята на червеното яйце се свързва с легендата за Мария Магдалена, която първа разбрала, че Спасителят е възкръснал, виждайки празния му гроб. Отивайки при тогавашния римски император Тиберий, тя му съобщила тази новина, подавайки му боядисано в червено сварено яйце с думите „Христос Воскресе!” Българите вярват, че червените яйца са като камъчетата около кръста, които били обагрени от Христовата кръв, затова те трябва да присъстват на празничната трапеза на Великден. Първото червено яйце се пази, защото с него се правят магии за плодородие и щастие; с него най-старата жена в дома чертае кръст по челата на всички вкъщи; с него се развалят и магии от уроки, уплах или за болест, като то се поставя във вода, от която болният пие. С черупките от великденските яйца захранвали домашните животни, вярвайки че по този начин ги предпазват от болести и осигуряват тяхната плодовитост. Понякога ги разхвърлят по нивите и лозята със същата цел. Често пъти ги поставят в основите на новострояща се сграда, за да осигурят нейната здравина. През лятото, когато земята е застрашена от градушки или наводнения, малко дете хвърля към облаците същото това първо великденско яйце с молба Бог да попречи на стихията да отнеме берекета по нивите. Малкото яйце, което майката носи в утробата си се превръща в най-големия Божи дар, защото то е живот и богатство. Червени яйца се раздават и за умрелите. На Гергьовден обхождат нивите с първото боядисано яйце, което заравят в последната нива против град и магии.

Символиката на рисуваните яйца

При работата ни върху възстановяване и съхраняване на архива на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски се натъкнахме на негови рисунки на украсени великденски яйца, съхранени по времето на неговите изследвания 30-те години на ХХ в.

Рисунки на яйца, направени лично от прочутия етнограф проф. Христо Вакарелски, видени от него в първата половина на ХХ в., запазени в Самоковска епархия.

БАН

Вариантите на великденската украса на яйцата са многобройни. Изобилстват растителни орнаменти, геометрична украса, но не липсват и животински изображения. Яйцата могат да бъдат изписани от момите и младите булки и да са специален дар за най-близките. Наричат ги още яйца перашки. Ако към изписаното яйце се добавят конци от разноцветна вълна под формата на малки пискюли, то се превръща в яйце китанче.

БАН

Живеем в трудни времена, когато един от начините да преодолеем неволите и да отдадем заслуженото на традицията и вярванията би могъл да бъде и онзи момент на създаване на красотата, която е присъща за писаните великденски яйца. Сега повечето от нас разполагат и с необходимото време за това. Биха могли да включат и децата в украсяването на яйцата и да превърнат Великден в истински празник на надеждата, любовта и спасението.

pixabay