Сладко, чипсове, снаксове, газирано: 68,4% от българите не ограничават децата си

Захар, чипсове, снаксове, газирани напитки, бърза храна ограничават в храненето на децата си 33,6 процента от запитаните родители, участвали в ационално представително проучване на хранителните навици и нагласи на българина, което беше представено в зала "МаксиМ" на БТА в София.

"Когато става въпрос за децата, повечето участници в изследването нямат селекция на храната. Това са 68,4 процента. Важно е детето да яде. Но както знаем хранителните навици започват да се изграждат в детска възраст. В този ред на мисли всички имаме ангажимент в тази насока. Разговорите с децата за храненето започват най-често след злоупотреба с определени храни. Няма превенция", каза Юлиан Добрев, управляващ директор на изследователската агенция "Блу пойнт" (Blue Point) по време на пресконференция на тема "Готови ли сме в България за #ХраненеСмисъл?".

Проучването е проведено през януари, обхващайки 800 респонденти от цялата страна, от възрастова група 16-70 години. То се реализира от изследователската агенция "Блу пойнт" по поръчка на "Лидл България", в партньорство с експерти от Медицинския университет "Проф. д-р П. Стоянов" – Варна, Национална асоциация "Практическа диететика и интегративна медицина" и Асоциация "Родители".

Според данните от изследването, като напълно здраво се определя по-малко от една трета от населението – 27, 9 процента. Това сигнализира, че възпитаването на хранителните навици има смисъл и в един много по-дългосрочен план от гледна точка на това да бъде нацията здрава", посочи Добрев.

По отношение на това какво консумира родният потребител челните места заемат плодове, зеленчуци, млечни продукти, месо и месни продукти, хляб, тестени изделия. Разнообразието от храни остава на по-заден план, което според Добрев е сигнал в каква насока да се води разговор и да се възпитава обществото.

На седмична база близо 80 процента от българите използват сурови пресни продукти, като своето място имат замразените храни, а консервите и полуфабрикатите изостават.

Българинът предпочита домашната храна и храненето у дома, като 43 процента от запитаните отговарят, че винаги приготвят сами храната си. Същевременно 14,3 процента приготвят винаги храната си вкъщи и си я носят, когато са на работа, училище, а 35,3 процента правят това спорадично.

За съжаление, българинът има недотам добрия навик най-обилното му хранене да е вечер – 45,4 процента, а закуската често да бъде пропускана.

Близо 90 процента от българите потвърждават, че здравословното хранене е важно, което значи, че има чуваемост в тази насока. Основният канал за получаване на такава информация е интернет, докато диетолозите и лекарите остават по-назад.

Според проучването, когато българинът чуе здравословно хранене, най-често го асоциира с плодове и зеленчуци. Интересно е, че следващият най-посочван отговор е балансирано хранене, както и че се появява темата за дозата – консумация в разумни количества.

В случаите, когато българинът селектира храната, най-често изключва захарта, тестените изделия, а консумацията на месо е в много по-малка степен засегната на този етап. "Голяма част от хората не съзнават, че захарта е доста навлязла в нашето ежедневие и дори да не я консумираме пряко, тя присъства в много храни", уточни Добрев.

Близо две трети от изследваните лица отговарят, че в последните 3-4 години са се случили промени в тяхното хранене, като провокатор за тази промяна на първите две места в резултатите са посочени намаляване на теглото и здравословни проблеми. Положително е, че 14,7 процента отговарят "за да съм здрав и да се чувствам по-добре", което значи че има мисъл за превенция. "Това е един от светлите лъчове, които идентифицирахме в нашето проучване", отбеляза Добрев.

Изследването сочи още, че 68,3 процента от българите отчитат връзката между храната и околната среда и смятат за важно проследяването на тази връзка. Същевременно обаче едва 17,1 процента обръщат внимание на обозначенията за рециклируемост, екосъобразност на опаковката.

"Имаме осъзнатост, отворени сетива, но има изоставане по отношение на конкретни действия, превенция и начина, по който ще отгледаме нашето бъдеще – децата си", заключи Добрев.

Според Боряна Герасимова, представител на Национална асоциация "Практическа диететика и интегративна медицина" (НАПДИМ), фактът, че повечето българи рядко закусват, а най-обилното им хранене е вечерята, носи сериозен риск от заболявания. Тя отбеляза също, че почти всеки втори българин спазва диета, която се изразява в ограничаване на сладки и тестени изделия.

Въпреки това Герасимова подчерта, че търсенето на информация най-често в интернет не е притеснително, тъй като има много специализирани интернет страници, а положително е и че доста хора се обръщат към специалисти.

Тя все пак отчете като един от тревожните резултати именно детското хранене, тъй като 25 процента от родителите разчитат единствено на предпочитанията на децата.

От своя страна Зорница Трифонова, експерт по детско развитие в Асоциация "Родители", отчете, че важна е и възрастта на децата – в ранна възраст е лесно детето да бъде ограничено, то обаче пораства и контролът на родителя намалява. Детето започва само да избира с какво да се храни. "Тук е важно какво е говорил родителят му и на какво го е научил. Но същевременно е важно не само какво говорят родителите, а какво показват. Това е модел на подражание", каза Трифонова, допълвайки, че е също толкова важно родителят да има баланс в говоренето, защото понякога прекалено много говорене, най-вече в определена възраст, може да има обратен ефект.

Трифонова посочи, че важна е и ролята на училището, на детската градина, където хранителните навици се изграждат.

Главният изпълнителен директор на "Лидл България" Милена Драгийска смята, че тяхната ангажираност като компания трябва да лежи на сериозни факти, от които да могат да изведат истинските полета за действия. Именно тук идва мястото на кампанията #ХраненеСмисъл.

"От гледна точка на обществената ни отговорност осъзнаваме, че без да повдигнем разговор в широк мащаб вероятно и това осъзнаване ще трае години, а то е много съществено. Затова искаме да повдигнем обществен разговор с експерти, институции, лидери на мнение и самите потребители", коментира главният изпълнителен директор на "Лидл България" Милена Драгийска.

По думите ѝ най-големият смисъл от тяхната дейност, който са открили през годините, е цялостното повдигане на качествената линия за храна. "Увлякохме и другите участници на пазара да предлагаме качествена храна на достъпна цена. Полагаме много целенасочени усилия освен да е достъпна и качествена, тази храна да е и устойчива", каза Драгийска.