След НВО 2026: Нивото по БЕЛ се запазва, а математиката продължава да затруднява

Сходни с миналогодишните резултати по български език и литература и необходимост от повече работа за развитие на математическото мислене и функционалната грамотност показват резултатите от националните външни оценявания през 2026 година. Данните потвърждават, че учениците се справят по-успешно със задачи, които проверяват усвоени знания, отколкото с такива, които изискват анализ, аргументация и прилагането им в нови ситуации, съобщават от МОН.

Резултатите от НВО по БЕЛ през 2026 г. показват устойчивост и съизмеримост в равнището на подготовка по български език и литература в годините

Средният резултат от НВО в края на IV клас е 76,4 т. – с около 5,5 т. по-висок от предходната учебна година. Това показва овладени основни езикови и литературни компетентности, което е надеждна основа за обучението в прогимназиалната степен. Високата постижимост (70,87 %) на задачата с творчески характер показва, че четвъртокласниците притежават добър речников запас и умеят да го използват за създаване на  кратък текст. По-неуверени са при отговор на въпроси, свързани с теория – напр. определяне на сродни думи или откриване на думи, които съдържат само корен. Очаквано най-ниска е постижимостта на задачите, изискващи изразяване и аргументиране на мнение.

Средният резултат от НВО в края на VII клас се запазва в диапазона от предходната година – 55,26 т. (с около половин точка по-надолу от 2025 г., но по-висок от 2024 г.). Учениците се справят по-успешно със задачи за разпознаване и избор на верен отговор, отколкото със задачи, изискващи самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация, аргументиране и създаване на текст. Високи резултати се наблюдават при задачи, свързани с разбиране на явно заявена информация и разпознаване на литературен герой или творба, затруднява ги прилагането на езикови знания в контекст и извеждането на смислови зависимости в литературен текст.

Необходимо е да се засили работата върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и продуктивните речеви умения. Особено внимание следва да се отдели на краткия аргументиран отговор, редактирането, преразказа с дидактическа задача и уменията за логическо структуриране на текст, подкрепен с ясни смислови и езикови връзки.

Средният резултат от НВО в края на Х клас е 45,49 т. – с около 2 т. по-нисък от резултата през 2025 г. Като цяло са овладени уменията за разбиране на нехудожествен текст, за извличане на информация и за разпознаване на езикови или литературни понятия. Затрудненията на учениците са свързани с аналитичното мислене, формулирането на теза и аргументацията ѝ. Нужен е по-силен акцент върху аналитичното четене, работата с текст и таблица, преобразуването и редактирането в контекст, установяването на междутекстови връзки. Тези дейности са ключови за развитието на функционалната грамотност.

Десетокласниците решаваха първия интегрален тест по математика, а седмокласниците — повече задачи със свободен отговор

Средният резултат от НВО в края на IV клас е 62,9 точки. Учениците показват добре овладени знания и умения за прилагане на основните аритметични действия, като най-висока е успеваемостта при задачите за събиране, изваждане, умножение и деление. По-сериозни затруднения се наблюдават при задачи, представени в нестандартен контекст и изискващи няколко последователни стъпки за достигане до решението, както и при геометрични задачи. Именно тези задачи обуславят и отстъпление от миналогодишния среден резултат (с около 6,5 точки). Анализът показва необходимост от по-силен акцент върху развитието на математическото мислене, рационалните стратегии за пресмятане и прилагането на знанията в нови ситуации.

Средният резултат от НВО в края на VII клас е 38,45 точки. През тази година изпитът включваше по-голям брой задачи с кратък свободен отговор, които изискват учениците да достигнат до решението с повече усилия, без възможност за избор или налучкване. Именно подобни промени във формата традиционно водят до по-ниски резултати в първата година от въвеждането им. Средният резултат е с около 4 точки по-нисък спрямо 2025 г., а подобна тенденция беше отчетена и през учебната 2022/2023 г., когато тестът отново включваше задачи с кратък свободен отговор, когато средният резултат беше 35,29 т.

Съществена особеност на резултатите е ясно изразената зависимост между успеваемостта и познавателната сложност на задачите. Докато при задачи с алгоритмичен характер постижимостта е сравнително висока, при задачи, изискващи анализ, математическо моделиране и интегриране на знания, тя спада. Учениците се справят по-успешно със задачи, основани на добре познати модели за решаване, отколкото със задачи, поставени в практически контекст или изискващи самостоятелен избор на стратегия. Това е особено отчетливо при задачите, свързани с вероятности, финансова грамотност и комплексни геометрични зависимости. Различия се очертават и в степента на овладяване на отделните съдържателни области: по-добри резултати се наблюдават при алгебричните задачи, докато геометричните задачи, задачите за вероятности и тези с практическа насоченост поставят значително по-високи изисквания към учениците и водят до по-ниска успеваемост.

През тази година десетокласниците за първи път решаваха интегрален тест, който освен математически знания проверяваше и умения за прилагането им при задачи от природните науки чрез кратки свободни отговори. Средният резултат от НВО по математика в края на X клас е 30,34 точки. Средният резултат е с около 5 точки по-нисък спрямо 2025 г., но поради съществената промяна във формата на изпита двете години не могат да бъдат пряко сравнявани. Те ще послужат като отправна точка за проследяване и анализ на постиженията при новия модел на оценяване. Анализът показва, че учениците се справят успешно със задачи, изискващи прилагане на усвоени алгоритми и стандартни математически процедури, но изпитват затруднения при задачи, които предполагат логическо разсъждение, анализ на условието, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-сериозни затруднения се наблюдават при задачите по комбинаторика и теория на вероятностите.

Регионалните резултати от НВО показват устойчиво представяне на отделните изпити и в годините

МОН

Диаграмата е показателна, че няма значителни размествания сред първите три по резултати региони – София-град, Смолян и Варна. Традиционно в тази група се включват Бургас, Пловдив, Габрово, Русе. На другия край на диаграмата отново са региони като Сливен, Разград, Шумен, Видин, към които се е включил и регион Монтана.

Спрямо 2025 г. при всички региони се отбелязва намаляване на сумарните резултати, което се дължи на по-ниските резултати от НВО по математика и за трите випуска.

На този фон най-нисък спад отбелязват Видин, Перник, Кюстендил, Кърджали и Враца, като при Видин и Перник сумарно за шестте теста от НВО резултатът е с около 4,5 т. по-висок от сумарния резултат от НВО през 2025 г. За това допринасят по-високите сумарни резултати по БЕЛ на редица региони, като най-отчетливо повишение се забелязва при Добрич, Монтана, Враца, Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Перник.