Сметната палата: Психично болните са изолирани и дискриминирани от обществото

Изпратени са 13 препоръки до министъра на здравеопазването

Психично болните са изолирани в болници и дискриминирани от обществото, пише в извършения от Сметната палата одит „Ефективност на системата на психиатричното обслужване“ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.  

„Все още не е изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите“, е основният извод в документа, съобщават от Сметната палата.

Според национално проучване през 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България е 14,54 на сто. Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя „години живот в боледуване или инвалидност“ (DALYs) в Европейския регион (19 на сто) и най-важна причина за инвалидност.

При одита е установено, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение, тъй като всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това. „Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия. Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях – стаи, кабинети и т. н.“, се констатира от Сметната палата.

Проверяващите отбелязват, че липсва добра координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, че няма приемственост на грижите след като болните бъдат изписани, няма връзка между отделните професионалисти, които лекуват тежки психични разстройства, няма добро взаимодействие със социалните служби в страната при настаняване на психично болни пациенти.

„Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност“, показват изводите в одита на Сметната палата. Отбелязва се, че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве нараства от 53 380 хил. лв. за 2017 г. на 65 932 хил. лв. през 2019 г., но въпреки това системата на психиатрично обслужване не е осигурена финансово, което води до неприемливи условия за пациентите, както и до липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение.

„Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности. Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания“, са сред другите изводи на проверяващите. По данни на РЗИ 21 административни области у нас през 2019г. са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население, а не се заявяват потребности от специалисти.

Сметната палата е констатирала още, че не са изградени единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите. В одита се посочва още, че няма ред за проследяване на всеки един пациент, не е обвързана амбулаторната дейност с останалата мрежа от услуги, няма програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието и др.

„Начинът на регистрация и събиране на данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения“, се посочва в документа от проверката.

Сметната палата е дала 13 препоръки на министъра на здравеопазването и 2 препоръки на министъра на труда и социалната политика.