Стефановден е! Честит празник!

Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - 27 декември.

От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.

Вместо да се защитава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!" Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба.

А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – онзи същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава "венец" и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.

През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

С 27 декември е свързан и обичаят ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, за да извършат характерните обредни практики, които да им предскажат кога и с кой ерген ще се задомят. Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було. Когато се развидели, едната девойка се облича в булчинска премяна и докато останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя девойка с кой момък ще мине под венчило.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.