Свещеник Божидар Маринов: С Възкресението на Христос е поставено новото начало, новият век

Великден е най-големият, най-светлият празник за християните

 „Като православни християни ние започваме да се подготвяме за Пасха доста по-рано, почти седем седмици по-рано, защото целият този празник за нас е най-големият, най-светлият празник – Великден“, разказва за Tribune.bg Протойерей Божидар Маринов.

Като православни християни имаме установен 40-дневен пост, така наречения Велик пост.

„През тези дни, които изминахме, по-усилено се вглеждахме в себе си, в душата си, за да се покаем и така, опростени, да посрещнем празника. През цялото това време на Великия пост ние, така да се каже, се очиствахме от всичко лошо, което сме вършили. А това нещо пък е упражнение, защото по някакъв начин, когато човек 40 дни пости не само с храна, но и чисто духовно, като се въздържа от лошите навици, от лошите неща, които знае, че прави без да иска, понякога пък и съзнателно, той се научава“, отбелязва отецът.

Според него по този начин всяка година, след всеки пост, постепенно, абсолютно съзнателно, волево, ние започваме да живеем истински, пълноценен, ежедневен християнски живот. За това именно е нужен този пост, категоричен е отец Маринов.

Великият пост свършва в петък преди Лазаровден. От Лазаровден, от Цветница започва Страстната седмица, най-тежката седмица, в която ние християните изминаваме пътя, който Христос изминава в последните дни от своя живот на Земята.

„Ние състрадаваме с него. В първите дни на Страстната седмица например се отслужват Преждеосвещени литургии. А вечерните служби през тези дни са известни като Последование на Жениха. След това идва Велики четвъртък. Това е най-наситеният ден, в който се случват много неща. Много събития са станали според  Евангелието“, посочва свещеникът.

Първо е установено Тайнството Св. Евхаристия - причастие по време на Тайната Вечеря.

„Всъщност я наричаме тайна, не защото е нещо тайно, скрито. Всички са знаели къде отива Христос, с кого отива и какво ще прави. Какво прави той? Събира своите ученици на последна вечеря, на която установява Тайнството „Причастие“, тоест  казва на своите ученици: „Ето, вземете този хляб, това е моето тяло! Пийте от това вино, това е моята кръв! Това правете за мой спомен!“. Оттогава вече 2000 години всички християни всяка неделя се събират, свещеникът взима хляб и вино и с молитвата на всички, които са верни в храма, те се претворяват в истинско Тяло и Кръв Христови.  Ние вкусваме хляб и вино, но всъщност вкусваме и самия Христос“, обяснява отец Маринов.

На Велики четвъртък се случват още много други неща – умиването на нозете на учениците. Освен това на този ден се изважда допълнителен Агнец, необходим за „Сухо причастие“. Той се пази през цялата година за хора, които не могат да дойдат в храма и да се пречистят.

„На Велики четвъртък се извършва след литургията и общ Маслосвет. Това е Тайнството Елеосвещение, на което се освещава Елей, за да се помажем всички. Има нещо много интересно в това помазвание. Едно време, когато някой си отива от този свят бива помазван. Така и ние, в изпълнение на последните мигове на живота на Христос се помазваме! Да, ние се помазваме за здраве и за живот, за утеха на душата и тялото и за прошка на греховете. От друга страна обаче, това може да бъде и нашето последно помазание, защото ние наистина не знаем в кой момент, в кой ден ще си отидем от този свят“, казва отец Маринов.

„След това настъпват най-тежките страдания на Христос. На  Велики четвъртък вечерта се изнася кръста. След като Христос е отведен в съда в Претория при Пилат Понтийски е бил бит. В петък по обяд Той е разпънат на кръста. На този ден в храма се изважда плащеницата, под която минаваме всички, а вечерта е Опелото Христово“, разказва още той.

Петък е най-тъжният ден за нас християните. В петък ние нищо не ядем. Това е единственият ден в годината, в който християните постят строго без да слагат дори  вода и хляб  в устата си през целия ден.

„Защото ние страдаме за нашия Господ, който умира на Кръста. Всички знаем, когато някой наш близък човек си отиде, как не ни е до пиене и до ядене от мъка и тъга. Това нещо ознаменува този строг пост“, казва още той.

На Велика събота сутринта се отслужва литургия, по време на която се разпръскват по стара традиция цветя. Цветята са от предишния ден, от опелото на Христос.

„Това отново е благословение за всички, които са в църквата. Всъщност съботата е почивката. Това е свещеният шабат според юдеите, последният ден от Сътворението, в който Господ почива от своето творческо дело. Самият Христос, Който е Бог и човек, има божествена душа, но човешко тяло, затова и като човек той е положен  в гроба. До неговата смърт всички души на хората са били веднага заключвани в ада. Така и Неговата душа също слиза в ада. Но тъй като Той е Самият Бог, разбива вратите на ада и спасява всички хора, които са били заключени до този момент там. Тези, които са вършили добро са били в по-горните слоеве, а които са грешили и не са се покаяли, са били по-долу, но Той дава възможност на всички души да бъдат спасени. А вече при второто пришествие, когато застанем пред Страшния съд, тогава вече всяка душа ще бъде отделена от дясно или от ляво - т.е. ще бъде в радостта на Бога или тъжната страна. Адът е бил подготвен  да приеме една душа, но той не е знаел, че всъщност приема самия Господ“, разказва отец Божидар Маринов.

Това е нарисувано на иконата на Възкресение. Православната икона изобразява Христос по средата, стъпил върху счупените двери във формата на кръст и държи в двете си ръце  Адам и Ева. Изобразено е как ги изважда от Ада. Всъщност те символизират цялото човечество и зад тях са всички хора, които са били до този момент погребани.

„В събота Той спасява душите на всички хора, а през нощта срещу неделя Той възкръсва и с тялото си. Така настъпва новият ден. Това е първият ден на седмицата според еврейския календар – неделята. За нас християните той става всъщност седмият ден. Според Библията той е наречен и осмият ден, тоест денят, в който вече няма да има залез, денят на Вечността. Защото с Възкресението на Христос е поставено новото начало, новият век“, посочва той.

„Какво се случва? Ние знаем в Евангелието как е разказано. Рано, рано сутринта, жените – мироносици, които винаги са били около Христос и са го следвали, които дори на Кръста стояли до Него, отиват, за да помажат по древната традиция тялото на починалия и даже се чудят, кой ли ще отмести камъка, с който е затулен гроба. Когато отиват там, те виждат гроба отворен, камъка отместен. Виждат Ангели, които им казват – „Защо търсите живия сред мъртвите, той възкръсна“. При тези думи жените-мироносици бързо се връщат, за да кажат благата вест за възкресението на учениците на Христос, които също идват на гроба“, разказва още той.

Отец Божидар Маринов ни разкрива също така, че на иконата ние не изобразяваме самото действие на Възкресението, защото никой не го е видял. „Христос Възкръсна“ и когато го наричаме празника Пасха всъщност това е еврейската дума за стария еврейски празник – Пасха или Песах, което означава преминаване, изход. Това е извеждането на евреите от игото на египтяните. По същия този начин Христос ни спасява от игото на греха, на смъртта и затова ние прехвърляме този стар символ на Великден.

„Защото в Стария завет всичко е месианско, всичко е предобраз на това, което ще се случи и което се случва в Новия завет. Затова и  Пасха, Великден, най-великият ден е изключително важен за нас християните. Защото вече смърт няма! Да, ние преминаваме от състоянието, което сме тук на Земята във Вечния живот, който ще наследим, като първо трябва да застанем пред Страшния съд, и в зависимост от това дали сме се покаяли за греховете си, дали сме водили ревностен, богоугоден живот, ще бъдем наистина спасени“, посочва отец Божидар Маринов.

На Великден по традиция всички излизаме извън храма малко преди полунощ. В 24 часа камбаните бият тържествено и свещеникът огласява трикратно „Христос Възкръсна“. Всички отговаряме „Наистина възкръсна“ и започва така наречената  Пасхална Утреня – едно богослужение, което е преди литургията.

„Всъщност литургията, която обикновено започва към  9 сутринта, ние я  изтегляме около  полунощ, защото радостта от Възкръсването на Христос е  толкова  голяма, че нямаме търпение да го ознаменуваме с тази пасхална литургия. По време на среднощната служба се чете едно много хубаво слово на Свети Йоан Златоуст във всички храмове, както и пасхалното послание на Негово Светейшество българския Патриарх Неофит“, разказва отецът.

По неговите думи не е редно веднага в полунощ да се борим с яйца и да ядем козунаци. Това може да направим веднага след като се причастим след два, два и половина часа. Тогава постът е свършил и една седмица ние не постим, а празнуваме.

По-късно в неделята, някъде по обяд се отслужва вечерната служба.

„Това е едно много хубаво богослужение, по време на което се чете Евангелието за Възкресението на Христос на различни езици. В нашия храм обикновено го четем на няколко европейски  и няколко стари езика, за да може по този начин това събитие да бъде огласено в цялата Вселена! Всички да разберат и да чуят, че Христос е възкръснал! Така започва Светлата седмица“, споделя Протойерей Божидар Маринов.

По време на цялата Светла седмица в храма Царските двери на иконостаса седят отворени. Това означава, че Раят е отворен за нас с Възкресението на Христос и всички хора, които влизат и се черкуват могат да видят този символ на радостта, на Вечността, на Райското блаженство.

„През тези дни се отслужват литургии. Много е хубаво, много е радостно! 40 дни ние се поздравяваме с думите: „Христос Възкръсна“-„Наистина възкръсна“ вместо добър ден. По това се различаваме християните“, в заключение казва отец Божидар Маринов.

Свещеник Божидар Маринов е роден в гр.София през 1966 г. Завършва висше образование в  Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г. От 1997 г. до 2007 г. е секретар на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Ръкоположен е за свещеник от Величкия епископ Сионий през 2007 г. и служи като ефимерий на семинарията. В течение на годините преподава различни богословски предмети – Литургика, Катехизис, Богослужение, Св. Писание на Новия Завет, Църковноделоводство. През 2017 г. е назначен на енорийско служение в новооткрития храм „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ в кв. Лозенец, гр. София.

Андреа Драганова