Тленните останки на цар Фердинанд бяха положени в двореца „Врана“ (СНИМКИ)

Ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд I вече е положен в централното фоайе на царския дворец „Врана“ в София. Тленните останки бяха пренесени до царския дворец с траурно шествие, след като пристигнаха от Германия до България с военен самолет. Траурната процесия беше посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, заедно със Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, официален пратеник на Светия Синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

Ковчегът с тленните останки на царя бе внесен в двореца от гвардейци под звуците на бившия химн „Шуми Марица” и траурни маршове. Той бе покрит с щандарт с жълто, бяло и черно, които са характерни цветове за германската държава Саксония, откъдето произхожда династията Сакскобурггота.

Гвардейците с ковчега на рамо го внесоха по стълбите и го поставиха в централното фоайе на двореца.

Сред официалните гости на събитието бяха тримата бивши председатели на НС - Росен Желязков, проф. Огнян Герджиков, Борислав Великов, бившите министри Даниел Вълчев, Миглена Кунева, Меглена Плугчиева, бившият служебен премиер Марин Райков, внушителна група политици от ГЕРБ начело с Тома Биков, Георг Георгиев, общинският съветник Антон Хекимян, както и столичният кмет Васил Терзиев, Йордан Цонев, президентът Росен Плевнелиев и съпругата му, председателят на БАН акад. Ревалски, общественици, монархисти, политолози и обикновени граждани.

След траурната церемония, вратите на двореца бяха отворени за гражданите, желаещи да отдадат последна почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.

Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 г. на 87 години в малкия германски град Кобург, разположен в провинция Бавария. Тялото му беше "положено временно в криптата на католическата църква "Св. Августин" в същия град преди да бъде пренесено в България 76 години след смъртта му. Фердинанд абдикира на 3 октомври в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III) и напуска страната след двете национални катастрофи между 1913-1918 г.