Томислав Дончев: До 2030 г. България ще разполага с 50 млрд. лв. безвъзмездна помощ и достъп до почти 9 млрд. лв. заемни ресурси

Страната ни е една от тези, които ще получат над 1 млрд. евро повече от новата Многогодишна финансова рамка, посочи вицепремиерът

„До 2030 г. България ще разполага с 50 млрд. лв. безвъзмездна помощ и достъп до почти 9 млрд. лв. заемни ресурси, ако реши да ги използва.“ Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата дискусия „Европейските пари в България - инструменти за възстановяване, грантове заеми, фондове от програмния период“, организирана от "24 часа", в рамките на проекта „Тренд Европа“.

„Поради инструмента „Следващо поколение ЕС“ този ресурс е доста повече от обичайните средства, които България ползва в рамките на един програмен период. Допълнителните средства, включително и по плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдат разходвани в един доста по-къс времеви интервал - до 2026 г.“, обясни вицепремиерът.

Дончев уточни, че огромна част от средствата - близо две трети, трябва да бъдат вкарани в изпълнение през следващите 2 години, което означава, че ефектът от тези пари ще се усети още през 2021 и 2022 г.

„Този пакет финансиране е добър за България по много причини. Страната ни е една от тези, които ще получат над 1 млрд. евро повече от новата Многогодишна финансова рамка в сравнение с изтичащия програмен период. Ако сравним средствата за различните държави членки по цени за 2018 г. спрямо БВП на глава от населението България стои на първо място като размер на получените средства. За първи път в историята на европейското си членство България получава целеви средства от 200 млн. евро, предназначени за най-слабо развитите райони на страната“, посочи Томислав Дончев.

Участници в дискусията бяха още европейският депутат Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), българските евродепутати Андрей Новаков (ЕНП, ГЕРБ), Цветелина Пенкова (С&Д, БСП) и Илхан Кючюк (Обнови Европа, ДПС), както и журналистът и финансов анализатор Владимир Сиркаров.

Евродепутатът от ЕНП Ян Олбрихт хвърли светлина върху това как от ЕС ще съберат пари за финансирането на амбициозните си цели за възстановяване след кризата.

„Финансирането от Европа за страните членки ще дойде от цял пакет мерки. Ние критикувахме този пакет, защото не е достатъчно голям. Бюджетът за 2021-2027 г. е резултат от много голям дебат за последиците от Брекзит плюс тежестта на пандемията от коронавируса. Така 7-годишният бюджет, който включва кохезионната и селскостопанската политика, е дългосрочната реакция на ЕС. За усвояване на средствата по тази линия България трябва да подпише споразумение за партньорство и да подготви правната част, за която отговаря г-н Андрей Новаков. Очакваме това да бъде свършено до април“, каза Олбрихт.

„Втората част от пакета е т.нар. Фонд за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Дългосрочният бюджет се събира основно от националните вноски на страните членки. Затова най-богатите държави не искаха тези вноски да бъдат променяни и повишавани. Фондът за възстановяване е средносрочна реакция и е планиран за 3 години. Той има обаче много сериозни последствия за бъдещето. Става въпрос за промяна на цялата система на европейските фондове“, каза полският евродепутат.

Олбрихт подчерта, че макар хората често да мислят, че парите са налице, в случая има процедура, по която проектите трябва да бъдат подготвени и одобрени. „Като оптимист мога да кажа, че се очаква одобрение през април. И, ако всичко е наред, през третото тримесечие на годината, или през юли, август и септември, евросредствата ще бъдат налични“, добави той.

„Това, което се случи преди няколко месеца в Брюксел, докато водехме преговорите, е, че Европа направи солиден преход. Европа осъзна, че не може да поддържа един стар автомобил и да се опита да се състезава срещу САЩ или Китай. Тя обаче реши изцяло да обнови превозното си средство и затова се инвестират толкова много пари - почти двойно в сравнение с това, с което разполагахме през предходния програмен период“, каза българският евродепутат Андрей Новаков.     

„20 години в България слушахме на почти всеки един зададен въпрос, на всяко едно изпратено предложение един и същ отговор - няма пари. Е, сега пари има. Моят апел към абсолютно всички, не само към хората, които ще се занимават с европейско финансиране, е да мечтаят дръзко. Видно е, че традиционните инвестиции във високоскоростни жп линии, в пътища, в нови училища, в болници ще продължат. Това, което ще направи качествената разлика, са големите иновации, високите технологии, за които ни трябват мечти“, подчерта Новаков.      

Евродепутатката от С&Д, БСП Цветелина Пенкова акцентира върху критериите, по които ще се усвояват тези средства.

„През тази година и през следващия програмен период се отпуска безпрецедентен обем от средства от Европейския съюз за всички държави членки, включително и за България. Важно уточнение е, че средствата по „Следващо поколение ЕС“ не са поредният транш финансиране и не се полагат на всяка една страна в съюза. Те ще бъдат отпускани в зависимост от качеството на националния план, който ние представим, и в зависимост от това дали този национален план отговаря на политиките и дългосрочната икономическа стратегия на ЕС“, каза Пенкова.

Илхан Кючюк от „Обнови Европа“/ДПС подчерта, че когато говорим за Европа на следващото поколение, говорим за поколенията след 10, 20 и след 30 години.

„В политически план всички имаме интерес България да има силен национален план, който да бъде защитен и всички гледни точки да бъдат чути. Този план няма да се изпълнява само от следващото правителство, а от следващите няколко правителства и ще има отражение десетки години напред“, каза Кючюк.

„За първи път от 2007 г. насам имаме възможност да модернизираме страната си, както икономически, така и в обществен план. Да я видим в перспектива - къде искаме тя да изглежда сред европейските народи и как да бъдем ние - политиците, в услуга на гражданите“, добави българският евродепутат.

Финансовият анализатор Владимир Сиркаров предупреди, че общата картина е изключително сложна, заради преплитащата се здравна, икономическа и социална криза.