Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Трагичната отсечка открита през 2007. Тази година трябвало да се обнови маркировката, но парите са спрени

Общество

Трагичната отсечка открита през 2007. Тази година трябвало да се обнови маркировката, но парите са спрени

Снимка:

Участъкът от магистрала „Струма”, на който стана трагичният инцидент, е една от първите пътни отсечки у нас, засегнати от тазгодишното спиране на всички текущи ремонти с мотива, че бюджетът на пътната агенция е изчерпан, установи „24 часа”.

По принцип обновяването на маркировката трябва да се прави всяка година от фирмата, която има договор за текущ ремонт и поддържане на съответния път. За първите 56 километра на „Струма” това е държавната „Автомагистрали” ЕАД.

През април и май пътната агенция действително е възложила на „Автомагистрали” да обнови маркировката на участъка между Даскалово и Долна Диканя и от държавната компания са се обърнали към фирма „Битулайт”, с която имат договор за доставка на боя и за наем на машини за полагането ѝ.

Главният мениджър на “Битулайт” Антон Тасков разказа пред “24 часа”, че е доставил до юли светло-отразителна боя на стойност 600 хил. лева именно за този участък на „Струма”.

Тези пари все още не са му платени, тъй като са в процес на сертифициране, но пък и крайният срок на договора все още не е изтекъл, ще изтече в края на годината.

Към края на юни почти всички текущи ремонти по пътищата в България бяха прекратени с мотива, че бюджетът за това е само 380 млн. лв., а те са похарчени още през първите месеци на годината.

От Агенция „Пътна инфраструктура” потвърдиха пред „24 часа”, че са възложили обновяването на маркировката на „Автомагистрали”. Това е станало на 21 април т.г. и фирмата е трябвало да обнови хоризонталната маркировка в този участък. Но от отговора на АПИ не става ясно защо това не е направено цяло лято. В него пише, че „миналата седмица на мястото е извършено обновяване на разделителната линия между активната и изпреварващата лента”.

От самата „Автомагистрали” отклониха въпроса към регионалното министерство, откъдето пък казаха, че вече е назначена комисия, която да провери състоянието на пътя. До 5 работни дни тя трябва да излезе с доклад какво е състоянието на пътната настилка, на знаците, на ограничителните огради и на маркировката.

Според пътни експерти 18-километровият участък между Даскалово и Долна Диканя, макар и да не е блестящ, няма кой знае какви дефекти, ако се изключи постоянната опасност от падащи камъни и недостатъчното укрепване на склоновете наоколо. Най-вече няма обратен наклон на завоите, както се твърди, и има изградено отводняване.

Недостатък са обаче многото завои и отбивките за някои селища, които са правени по стари проекти и често се явяват неочаквано за шофьорите. Ограничителните прегради са от стария тип, в момента те се сменят из цялата страна, но този процес върви много бавно.

Изграждането на 18-километровия участък от магистрала „Струма” между Даскалово и Долна Диканя, на който живота си загубиха 45 македонски граждани, е един от най-фрапантните примери у нас как не бива да се строи пътна инфраструктура. Защото, докато се строи, този участък поскъпва близо 4 пъти – от 26 млн. евро, с които е спечелен търгът, до 98 млн. евро, колкото е крайната сметка.

Намерението магистрала „Струма” да се изгради до лятната олимпиада в Атина през 2004 г. възниква още по Костово време, но тогава няма средства за такъв мащабен проект. При НДСВ се взема решение да се тегли заем от Европейската инвестиционна банка, но при преговорите се оказва, че парите пак не са достатъчни за магистрала, и когато вицепремиер и регионален министър е Костадин Паскалев, решението е старият двулентов път Е79 да се разшири с още една лента и пътят да се приведе в състояние да позволява движение с 90 км в час.

Банката налага за консултант да бъде наета френската фирма „Луи Берге”, която да организира международен търг, започвайки именно от участъка между Даскалово и Долна Диканя. Ориентировъчната стойност на проекта е 25 млн. евро, като част от парите се осигуряват по програма ФАР.

Получени са 18 оферти, а при класирането на първо място се озовава македонската фирма „Гранит”. Предложената от нея цена е 24 027 530 евро. Втора е италианската „Импреза Грасето”, чиято цена е със 196 910 евро по-висока от тази на македонците. След тях е класирана „Дойче Асфалт” от Германия, която играе съвместно с българските фирми „Гранит 97” и „Пътприбор”. Четвърта е гръцката „Продифтики”.

На пето място е класирана „Булстрой Инженеринг”, която е изчислила, че може да ремонтира пътя между Даскалово и Дупница срещу 26,8 млн. евро. Именно тя е избрана след 9-месечно протакане. „Булстрой Инженеринг” е регистрирана в Софийския градски съд през май 2000 г. с основен капитал 50 000 лева. Собственик на 45% от нея е македонското дружество „Маврово”. Останалата част от акциите се притежава от „Бизнес мениджмънт систем” ЕООД, чийто мажоритарен собственик е Благой Пишинов - същият човек, който през 2016 г. ожени сина си Петко за дъщерята на Миню Стайков - Яна.

Фирмата започва да разширява участъка през 2003 г. по един проект, но в крайна сметка довършва работата си чак през 2007 г. по съвсем друг. Отговорна за това е тогавашната пътна агенция, която точно в тези години се преименува няколко пъти и минаваше ту към транспортното, ту към финансовото министерство (по времето на Пламен Орешарски като финансов министър), ту към регионалното.

По време на цялата тази суматоха се решава проектът да се преправи и пътят да стане широк 29 метра, т.е. да придобие габаритите на магистрала. Изровен е стар проект, правен още в годините на социализма от „Пътпроект”, и се започва работа по него.

Както и в други подобни случаи, започват проблемите. Оказва се, че в проекта липсват каквито и да било пътни връзки с околните селища. За да се изградят отбивки, строителят иска още 6 млн. евро. Намират ги с една година забавяне. После се оказва, че почвата е с по-висока влажност от посоченото в проекта, което налага допълнително укрепване. Това също поглъща допълнително 10 млн. евро, които също не се намират веднага, а след около година.

И така чак до януари 2007 г., когато участъкът най-после е готов и в края на месеца лентата му бива тържествено прерязана от тогавашния премиер Сергей Станишев и транспортния му министър Петър Мутафчиев.

Финалната сметка е вече 98 млн. евро, но с това проблемите не свършват. За да получи акт 16, т.е. да бъде експлоатиран пътят като магистрала, трябва отчужденията да са завършили, а те не са. Оказва се, че кадастралните карти бъкат от грешки и хора с имоти претендират в съда за обезщетение, въпреки че трасето минава на километри от парцелите им. В други случаи пък пътят отнема терените на хора, които не могат да го докажат, защото според кадастъра земите им са на друго място.

Като няма акт 16, това не се счита за магистрала и дълго време ограничението на скоростта там беше 90 км в час. Години по-късно беше вдигнато на 120 км в час.  


Топ новини

виж още

Актуална тема