Тревожно: Почти половината ученици няма да работят това, за което са учили

Институтът за пазарна икономика публикува анализа си за 2024 г. „Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2024“. Чрез индекса се измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.). Това означава, че почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.

„Индексът показва, че за половината от учениците няма насрещно търсене в икономиката, сравнявайки разпределението на учащите по сектори и на заетите с професионална квалификация по сектори, включително на местно ниво“, каза пред Радио София Зорница Славова от ИПИ.

Тя добави, че през тази година, индексът бележи лек спад. По думите й, силно е увеличен приемът на деца, които изучават специалности, свързани с IT сектора, за сметка на хотелиерството и ресторантьорството, както и селското стопанство.

„Избрали сме шестте най-големи сектора, които обхващат повече от половината ученици в професионалното образование. Над 22 000 ученици обхващаме“, обясни Славова.

Тя уточни, че изследването обхваща шест сектора - селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.

„Тези, които са с професионално образование, заетостта им е много по-висока - с над 7% от заетостта на тези, които остават със средно образование. Въпросът е, че за половината от тях няма насрещно търсене в момента. Но рейтинговата система на висшите училища в България, която се разработва от МОН показва, че и всеки трети висшист работи на позиция, която изобщо не изисква висше образование“, изтъкна Зорница Славова от Института за пазарна икономика.

От анализа става ясно още, че е нужно гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.

Съответствието между специалностите в професионалните гимназии и реалната заетост е най-високо в Добрич, Сливен и София.